ХРАМ НА ДИШАНЕТО

                Автор: Борче Панов, Република Северна Македония

Когато поетът се пита какво научихме от Христа,

това, повярвайте, не е религиозен въпрос.

Има една ясна утринна светлина

над всяко раждане, когато плачът на новороденото

еква в стиха на поета,

а бабата в бяла кърпичка връзва

пъпната му връв между небето и земята,

но има и една блага светлина над всяко умиране

между думите на поета,

защото и поетът е, който всичката мъка

върху себе си взема, както и смъртта

последната въздишка от дъха взема.

Има един храм на дишането между поета и Господа,

в който най-красивите думи на поета

са вързани във вързопче с пъпната връв;

думите, които поетът, изоставен от всички, развързва,

като невидими възли на тишината,

когато се пита какво научихме от Христа.

ХРАМ НА ДИШЕЊЕТО

                Автор: Борче Панов, Република Северна Македонија

Кога поетот се прашува што научивме од Христа,

тоа, верувајте, не е религозно прашање.

Има една јасна утринска светлина

над секое раѓање, кога плачот на новороденчето

екнува во стихот на поетот,

а бабицата в марамче бело ја врзува

папочната врвка помеѓу небото и земјата,

но има и една блага светлина над секоја умирачка

помеѓу зборовите на поетот,

зашто и поетот е некој што сета тага

врз себе ја зема, како што и смртта

последната воздишка од здивот ја зема.

Има еден храм на дишењето помеѓу поетот и Господ

во кој најубавите зборови на поетот,

врзани во врзулчиња со папочни врвки се –

зборови што поетот, напуштен од сите, ги разврзува

ко невидими клучки на тишината,

кога се прашува што научивме од Христа.

Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичните ми поетични преводни книги Алманах на съвременна македонска поезия (2016) от македонски на български език и „Частици хематит” (2016) от македонски на български език от Борче Панов.

Думи за автора:

Борче Панов е роден в Радовиш, Република Македония. Завършил е Филологическия факултет в Скопие. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1998 година. Неговата поезия е представена в много антологии и панорамни сборници на съвременната македонска поезия,в чужди антологии, като тези от Манила (2012), Украйна (2013), Румъния (2015), България (2016) и др., и в различни електронни списания, библиотеки и сайтове за поезия. Поезията му е превеждана на английски, немски, френски, испански, украински, български, словенски, хърватски и сръбски език. Носител е на много литературни награди за поезия. Досега е публикувал поетичните си книги: „Какво e видял Чарли Ч от отвъдното”(1991), „Циклонско око” (1995), „Спрете Чарли” (2002), „Разбирам” (2006), „Гатанки от стъкло” (2008), „Базилика на ръкописа” (2010),„Запомняща се вечеря” (2012), „Вдъх” (2014) и „Човешки тишини” (2016). Борче Панов е автор и на алтернативните драматични текстове: „Пето календарно време” (2000), „Градът двойник” (2001), „Насред улицата – сляпа улица” (2002), „Хомо сапиенс” (2004), „Хванете сомнамбула” (2005), „Разделени от собствения си нос” (2006) и „Лятно кино” (2007).