ИЗВОРЪТ НА СУЕТНАТА СИЛА

                (Превод от босненски)

Огледалце,

огледалце,

най-силният в околната среда кой е?

От кого привържениците се страхуват най-много

и от кои противници най-много се боят?

Пронизително гледам с очите си,

като че ли нетърпеливо търся нещо,

и с тялото и ръцете си правя

неспокойни и бързи движения,

подканяйки събеседника си да каже нещо.

По време на големи и значителни задължения

винаги са ангажирани с важни въпроси.

Те нямат време или воля

за земните проблеми;

не се отличават с тактика,

разбиране и търпение.

Видимо не притежават  

живот и ежедневни теми;

не се интересуват от обикновените хора;

наблюденията и проблемите не са дилеми.

Те с очите си гледат внимателно,

да не разбере събеседникът

мислите им и да не чуе посланието им,

но собствените им идеи търсят потвърждение

за изследване на силата и влиянието им върху тях.

Като неизчерпаем извор е

изображението на собствения  размер,

както и илюзията за непризната власт

в очите на пияния събеседник,

и страхопочитанието на подчинените

от неговата значимост, влияние и размер

потвърждаващи се всеки път отново и отново.

Огледалце,

огледалце,

като в приказка кажи истината

за суетата на властта и фалшивите размери,

пред които хората се подчиняват.

Въпросите обезмислиха колективните илюзии:

защо хората най-много треперят от тях?

Защо от тях се те страхуват?

IZVOR SUJETE MOĆI

            Аutor: Mirjana Tomović, Bosna i Hercegovina, БиХ

Ogledalce,

ogledalce,

najmoćniji u okruženju ko je?

od koga i pristalice strepe najviše

i koga se najviše protivnici boje?

Prodornim pogledom gledaju

kao da nešto nestrpljivo traže

a telom i rukama nemirnim

požuruju nervoznim kretnjama

da sagovornik nešto kaže.

U velikim i značajnim obavezama

uvek obuzeti bitnim pitanjima

nemaju vremena ni volje

za ovozemaljske probleme

ne odlikuju ih ni taktičnost

razumevanje i strpljenje

Pažnju im vidno ne drže

životne i svakodnevne teme

ne zanimaju ih obični ljudi

zapažanja, problemi ni dileme.

U oči pažljivo gledaju

ne da sagovornika shvate

misao dožive i poruku čuju

već ideje sopstvene traže potvrdu

a moć i uticaj na njemu ispituju.

Kao na nepresušnom izvoru

slikom sopstvene veličine

i iluzijom neprikoslovene moći

iz očiju se sagovornika opijaju

a strahopoštovanjem podčinjenih

svoj značaj, uticaj i veličinu

svaki put iznova potvrđuju.

Ogledalce,

ogledalce,

kao u bajci reci istinu

o sujeti moći i lažnim veličinama

pred kojima ljudi pokorno stoje.

Pitanjima obesmisli kolektivne iluzije:

Zašto se strepi najviše od njih

i zašto se od njih ljudi boje?