Белее се корабно платно, самотно,
в мъглата на синьото море...
Какво ли търси тъй далеко?
Какво изгубило е в родни брегове?
Вълни играят, вятър свири,
а мачтата гневи се, скърца.
Уви, то щастие не дири
и не от щастие се отвръща...
Под него - светлий лазур,
над него - слънчев лъч, златист.
А той метежно търси бури,
сякаш в тях покой е скрит. ...