Твой
Гледам към земята,
за да прикрия тъгата, изписана на лицето ми.
Изричаш думите, за които мечтаеш,
за да прикриеш лъжите, за които мислиш.
Аз съм твоята болка,
ти си моята рана.
Приеми ме какъвто съм,
повярвай ми, аз съм твой.
Чувам, как заглъхва песента на ангелите,
твоите викове отекват в ушите ми.
Гледах към слънцето прекалено дълго,
за да не виждам себе си.
Аз съм твоята болка,
ти си моята рана.
Приеми ме какъвто съм,
повярвай ми, аз съм твой.
© Едно Момиче All rights reserved.