Любэ, "Позови меня тихо, по имени"
1 min reading
Позови меня тихо, по имени
Позови меня тихо, по имени,
ключевой водой напои меня,
отзовется ли сердце безбрежное,
несказанное, глупое, нежное?
Снова сумерки входят бессонные,
снова застят мне стекла оконные,
там кивают сирень и смородина,
позови меня, тихая родина.
Позови меня
на закате дня,
позови меня,
грусть, печаль моя,
позови меня...
Знаю, сбудется наше свидание,
затянулось с тобой расставание,
синий месяц за городом прячется,
не тоскуется мне и не плачется.
Колокольчик ли, дальнее эхо ли,
только мимо с тобой мы проехали,
напылили кругом, накопытили,
даже толком дороги не видели.
Позови меня,
на закате дня,
позови меня,
грусть, печаль моя,
позови меня...
Позови меня тихо, по имени,
ключевой водой напои меня,
знаю, сбудется наше свидание,
я вернусь, я сдержу обещание.
Тихо, тихо по име повикай ме
Тихо, тихо по име повикай ме,
донеси вода, в извор бликала,
а сърцето безбрежно ще трепне ли,
и наивно, и нежно ще шепне ли?
Пак превръща се мракът в безсъние,
пак в прозорците мътно и тъмно е,
там сред касис и люляци кимащи
моя тиха земя, пак ме викаш ти.
Викай ме сега,
в края на деня,
викай ме сега,
мъко и тъга,
викай ме сега...
Ще се срещнем отново с теб двамата,
твърде дълга е вече раздялата,
месец син край града в мрака скрива се,
и сълзите с тъгата отиват си.
Чухме звън, или пееше ехото,
но отминахме с теб по пътеката,
облак прах се изви под копитата,
и посоката де е, се питахме.
Викай ме сега,
в края на деня,
викай ме сега,
мъко и тъга,
викай ме сега...
Тихо, тихо по име повикай ме,
донеси вода, в извор бликала,
няма как да ме спрат разстояния -
да се върна съм дал обещание.
Позови меня тихо, по имени,
ключевой водой напои меня,
отзовется ли сердце безбрежное,
несказанное, глупое, нежное?
Снова сумерки входят бессонные,
снова застят мне стекла оконные,
там кивают сирень и смородина,
позови меня, тихая родина.
Позови меня
на закате дня,
позови меня,
грусть, печаль моя,
позови меня...
Знаю, сбудется наше свидание,
затянулось с тобой расставание,
синий месяц за городом прячется,
не тоскуется мне и не плачется.
Колокольчик ли, дальнее эхо ли,
только мимо с тобой мы проехали,
напылили кругом, накопытили,
даже толком дороги не видели.
Позови меня,
на закате дня,
позови меня,
грусть, печаль моя,
позови меня...
Позови меня тихо, по имени,
ключевой водой напои меня,
знаю, сбудется наше свидание,
я вернусь, я сдержу обещание.
Тихо, тихо по име повикай ме
Тихо, тихо по име повикай ме,
донеси вода, в извор бликала,
а сърцето безбрежно ще трепне ли,
и наивно, и нежно ще шепне ли?
Пак превръща се мракът в безсъние,
пак в прозорците мътно и тъмно е,
там сред касис и люляци кимащи
моя тиха земя, пак ме викаш ти.
Викай ме сега,
в края на деня,
викай ме сега,
мъко и тъга,
викай ме сега...
Ще се срещнем отново с теб двамата,
твърде дълга е вече раздялата,
месец син край града в мрака скрива се,
и сълзите с тъгата отиват си.
Чухме звън, или пееше ехото,
но отминахме с теб по пътеката,
облак прах се изви под копитата,
и посоката де е, се питахме.
Викай ме сега,
в края на деня,
викай ме сега,
мъко и тъга,
викай ме сега...
Тихо, тихо по име повикай ме,
донеси вода, в извор бликала,
няма как да ме спрат разстояния -
да се върна съм дал обещание.
© Стефи All rights reserved.
