Догарят сетни слънчеви лъчи.
Нощ майска и люлякът цъфти.
Изпълнен с ухание богато,
замая ми главата аромата.
Прозорецът отворен – там звезди,
а спомен във душата ми гори.
Сили нямам да изпратя в забрава
букет от люляк, подарен тогава.
Притиснах до сърцето със ръка
букета. Чакаше, какво ще изрека.
а после с устни раздели цветята,
любимият, и търсеше устата ми. ...