Като кръгче във спирала, колело във колело.
Ни завършва ни започва, все-въртящо колело.
Като топка сняг по склона, кат балон от панаир.
Въртележката описва лунни пръстени безспир.
Отмита си часовник със ръце, минутите от своето лице.
Като ябълка светът е, тихо в космос рее се.
Като кръговете що намираш, като мелници в ума съзираш.
Във тунел един да бродиш, водещ към тунел, уви.
Коридор на пещера, където слънце не блести.
Кат врата, коя във сън полузабравен се върти.
Или пък от камъче в поточе хвърлено вълни.
Отмита си часовник със ръце, минутите от своето лице. ...