Ноел Харисън - Мелниците на Ума

Като кръгче във спирала, колело във колело.
Ни завършва ни започва, все-въртящо колело.
Като топка сняг по склона, кат балон от панаир.

Въртележката описва лунни пръстени безспир.

Отмита си часовник със ръце, минутите от своето лице.
Като ябълка светът е, тихо в космос рее се.
Като кръговете що намираш, като мелници в ума съзираш.

Във тунел един да бродиш, водещ към тунел, уви.
Коридор на пещера, където слънце не блести.
Кат врата, коя във сън полузабравен се върти.
Или пък от камъче в поточе хвърлено вълни.

Отмита си часовник със ръце, минутите от своето лице.
Като ябълка светът е, тихо в космос рее се.
Като кръговете що намираш, като мелници в ума съзираш.

Ключове във джоба дрънкат, думи скачат във ума.
Лятото защо приключи? Май че нещо спомена?
Влюбени по плаж оставят, свои дири в пясъка.
От далеч барабанене, с пръсти на една ръка.

Снимки виснат в коридора, чуй фрагмент от песента.
Имена, лица, незнайни, на кого ли са сега?

Щом си знаел ти че свърши, докъде наясно бе?
Есенни листа че сменят, кат косата цветове.

Като кръгче във спирала, колело във колело.
Ни завършва ни започва, все-въртящо колело.

Образите се разплитат и редят.

Като кръговете що намираш, като мелници в ума съзираш.

/Линк към песента:/

https://www.youtube.com/watch?v=WEhS9Y9HYjU

Noel Harrison - Тhe windmills of your mind

Round, like a circle in a spiral,
like a wheel within a wheel.
Never ending or beginning,
оn an ever spinning wheel.
Like a snowball down a mountain,
оr a carnaval balloon.
Like a carousell that's turning,
running rings around the moon.

Like a clock whose hands are sweeping,
past the minutes on it's face.
And the world is like an apple,
whirling silently in space.
Like the circles that you find,
in the windmills of your mind.

Like a tunnel that you follow,
to a tunnel of it's own.
Down a hollow to a cavern,
where the sun has never shone.
Like a door that keeps revolving,
in a half forgotten dream.
Or the ripples from a pebble,
someone tosses in a stream.

Like a clock whose hands are sweeping,
past the minutes on it's face.
And the world is like an apple,
whirling silently in space.
Like the circles that you find,
in the windmills of your mind.

Keys that jingle in your pocket,
words that jangle your head.
Why did summer go so quickly?
Was it something that I said?
Lovers walking allong the shore,
leave their footprints in the sand.
Was the sound of distant drumming,
just the fingers of your hand.

Pictures hanging in a hallway,
and a fragment of this song.
Half remembered names and faces,
but to whom do they belong.
When you knew that it was over,
were you suddenly aware?
That the autumn leaves were turning,
to the color of her hair.

Like a circle in a spiral,
like a wheel within a wheel.
Never ending or beginning,
оn an ever spinning wheel.
As the images unwind,
like the circle that you find,
in the windmills of your mind.