Мравката (Булат Окуджава)
1 min reading
Пред някого аз трябва да се моля.
Тъй мравчицата, в топлия си дом
поиска да си има само своя
божественост и вяра за поклон.
Загуби в миг покоя си застинал
все виждаше денят си скучновато-сив,
тогава той измисли си богиня,
по дух и образ като мравката красив.
И в седми ден в незнайно мигновение
изникна тя в средата на ноща,
а липсваше небесното знамение...
бе с лека рокличка на простички цветя.
Забравил всичко - радоста, тъгата
врата отвори. В бягащият мрак
целуваше: обветрена ръката
и старите обувчици на своя праг.
Когато полъх сенките преплете
говореха без думи в топла тишина
Красиви, мъдри като боговете
и тъжни, като жители на таз земя.
**********
Тъй мравчицата, в топлия си дом
поиска да си има само своя
божественост и вяра за поклон.
Загуби в миг покоя си застинал
все виждаше денят си скучновато-сив,
тогава той измисли си богиня,
по дух и образ като мравката красив.
И в седми ден в незнайно мигновение
изникна тя в средата на ноща,
а липсваше небесното знамение...
бе с лека рокличка на простички цветя.
Забравил всичко - радоста, тъгата
врата отвори. В бягащият мрак
целуваше: обветрена ръката
и старите обувчици на своя праг.
Когато полъх сенките преплете
говореха без думи в топла тишина
Красиви, мъдри като боговете
и тъжни, като жители на таз земя.
**********
Мне нужно на кого-нибудь молиться.
Подумайте, простому муравью
вдруг захотелось в ноженьки валиться,
поверить в очарованность свою!
И муравья тогда покой покинул,
все показалось будничным ему,
и муравей создал себе богиню
по образу и духу своему.
И в день седьмой, в какое-то мгновенье,
она возникла из ночных огней
без всякого небесного знаменья...
Пальтишко было легкое на ней.
Все позабыв - и радости и муки,
он двери распахнул в свое жилье
и целовал обветренные руки
и старенькие туфельки ее.
И тени их качались на пороге.
Безмолвный разговор они вели,
красивые и мудрые, как боги,
и грустные, как жители земли.
1959
© Георги Динински All rights reserved.
