Научих се на мъдър, прост живот,
небето гледам със молитва в Бога
и бродя пред вечеря с бавен ход,
за да потисна празната тревога.
В дола кога зашушне репей тих
и грозд налива жълтата рябина,
аз съчинявам весел, светъл стих
за всичко тленно, тленно и красиво.
Завръщам се. И лиже в мойта длан
котакът пухкав – мърка и се гали,
и пламва ярка светлина натам,
над куличката в езерни дъбрави. ...