The Post War Dream

[Car sound, switching on of car radio]
"...announced plans to build a nuclear fallout shelter at Peterborough
in Cambridgeshire..."
[phzzt! of returning]
"...three high court judges have cleared the way..."
[phzzt!]
"...It was announced today, that the replacement for the Atlantic
Conveyor the container ship lost in the Falklands conflict would be
built in Japan, a spokesman for..."
[phzzt!]
"...moving in. They say the third world countries, like Bolivia, which
produce the drug are suffering from rising violence...[fades]"

Tell me true, tell me why, was Jesus crucified
Is it for this that Daddy died?
Was it for you? Was it me?
Did I watch too much T.V.?
Is that a hint of accusation in your eyes?
If it wasn't for the nips
Being so good at building ships
The yards would still be open on the clyde.
And it can't be much fun for them
Beneath the rising sun
With all their kids committing suicide.
What have we done, Maggie what have we done?
What have we done to England?
Should we shout, should we scream
"What happened to the post war dream?"
Oh Maggie, Maggie what have we done?

 След военната мечта

[Звук от кола, пускане на автомобилно радио]
"... съобщиха планове за изграждане на убежище за защита от ядрена атака в Петърбъро в графство Камбриж..."
[звук от превъртане]
"... трима съдии във Върховния съд дадоха..."
[звук от превъртане]
"... Днес беше съобщено, че подмяната на Атлантическия Конвеер, контейнеровози, който бе загубен във войната за Фаукландските острови, ще бъде построен в Япония..."
[звук от превъртане]
"... навлизат. Казват, че държави от третия свят, като Боливия, които произвеждат наркотика имат проблеми с покачващото се насилие... [заглъхва]"

Кажи ми наистина, кажи ми защо го разпънаха на кръста,

да не би защото тате умря?

Да не би заради мен? Да не би заради теб?

Да не би да прекалих с телевизията?

Обвинение ли виждам, в твоите очи?

Ако не бяха жълтурите,

толкова добри в строенето на кораби,

полетата до реката още щяха да съществуват...

но надали е по-забавно за тях

под изгряващото Слънце,

всичките им деца да се самоубиват.

Какво направихме, Маги, (Маргарет Тачър) какво направихме?

Какво направихме с Англия?

Да викаме ли или да крещим:

„Какво стана с следвоенната мечта?!”

О, Маги, Маги, какво направихме?

Your Possible Pasts

They flutter behind you your possible pasts,
Some bright-eyed and crazy, some frightened and lost.
A warning to anyone still in command
[Cattle truck noises]
"Ranks! Fire!"
Of their possible future, to take care.
In derelict sidings the poppies entwine
With cattle trucks lying in wait for the next time.

Do you remember me? How we used to be?
Do you think we should be closer?

She stood in the doorway, the ghost of a smile
Haunting her face like a cheap hotel sign.
Her cold eyes imploring the men in their macs
For the gold in their bags or the knives in their backs.
Stepping up boldly one put out his hand.
He said, "I was just a child then, now I'm only a man."

Do you remember me? How we used to be?
Do you think we should be closer?

By the cold and religious we were taken in hand
Shown how to feel good and told to feel bad.
Tongue tied and terrified we learned how to pray
Now our feelings run deep and cold as the clay.
And strung out behind us the banners and flags
Of our possible pasts lie in tatters and rags.

Do you remember me? How we used to be?
Do you think we should be closer?

Възможното ти минало

Те развяват зад теб възможното ти минало,

някои със светли учи и луди, други страшни и загубени.

Предупреждавам всички с власт:

[Звук от млековоз]
"Готови! Стреляй!"

Да се погрижат за възможното бъдеще.

В забранени ливади маговете се прегръщат,

а млековозите чакат следващия път.

Спомняш ли си за мен? Как бяхме?

Не мислиш ли, че трябва да сме по-близки?

Тя стоеше на входа, с бегла усмивка,

която преследваше лицето и като табела на евтин хотел.

Нейните студени очи търсиха в мъжете и техните военни коли,

златото в торбите им и ножовете в гърбовете им.

Ставайки смело, един си протегна ръката.

Той каза: „Бяха още дете тогава, сега съм само мъж.”

Спомняш ли си за мен? Как бяхме?

Не мислиш ли, че трябва да сме по-близки?

От студените и религиозните ние бяхме мобилизирани,

показано ни беше как да ние хубаво, докато ни казват да ни е зле.

С вързани и уплашени езици ние се научихме как да се молим,

а сега чувствата ни са по-дълбоки и по-студени от глината

и закачени зад нас знамената и флаговете

на нашето възможно минало седят разкъсани и раздрани.

Спомняш ли си за мен? Как бяхме?

Не мислиш ли, че трябва да сме по-близки?

One of the Few

When you're one of the few to land on your feet
What do you do to make ends meet?
Teach.
Make them mad, make them sad, make them add two and two.
Make them me, make them you, make them do what you want them to.
Make them laugh, make them cry, make them lie down and die.

Един от малкото

Когато си един от малкото, който се приземява на краката си,

какво можеш да направиш, за да свържеш двата края?

Учи.

Прави ги луди, прави ги тъжни, карай ги да смятат 2 и 2.

Прави ги мен, прави ги теб, карай ги да правят каквото им казваш.

Карай ги да се смеят, карай ги да плачат, накарай ги да легнат и умрат.

The Hero's Return

Jesus, Jesus, what's it all about?
Trying to clout these little ingrates into shape.
When I was their age all the lights went out.
There was no time to whine or mope about.
And even now part of me flies over
Dresden at angels one five.
Though they'll never fathom it behind my
Sarcasm desperate memories lie.

Sweetheart sweetheart are you fast asleep? Good.
'Cause that's the only time that I can really speak to you.
And there is something that I've locked away
A memory that is too painful
To withstand the light of day.

When we came back from the war the banners and
Flags hung on everyone's door.
We danced and we sang in the street and
The church bells rang.
But burning in my heart
My memory smolders on
Of the gunners dying words on the intercom.

Завръщането на героя

Боже, боже, защо е всичко това?

Налага ми се да начуквам тези малки неблагодарници във форма.

Когато бях колкото тях, всички лампи изгаснаха.

Нямаше време да се оплаквам и рева.

И дори сега част от мен прелита

Дрезден през точка А1-5,

въпреки че сега те не могат да го разберат, зад моя

сарказъм лежат отчаяни спомени.

Скъпа, скъпа, дълбоко ли спиш? Прекрасно.

Защото сега е единственото време, в което мога наистина да разговарям с теб,

а има нещо, което съм заключил надалеч...

...спомен, прекалено болезнен,

за да види светлината на деня.

Когато се върнахме от войната знамената и

флаговете бяха закачени на всички врати.

Ние танцувахме и пяхме по улиците и

църковните камбани биеха...

...но горящ в сърцето ми,

моят спомен продължава да пари,

за смъртните слова на артилериста по радиостанцията.

The Gunner's Dream

Floating down through the clouds
Memories come rushing up to meet me now.
In the space between the heavens
and in the corner of some foreign field
I had a dream.
I had a dream.
Good-bye Max.
Good-bye Ma.
After the service when you're walking slowly to the car
And the silver in her hair shines in the cold November air
You hear the tolling bell
And touch the silk in your lapel
And as the tear drops rise to meet the comfort of the band
You take her frail hand
And hold on to the dream.
A place to stay
"Oi! A real one ..."
Enough to eat
Somewhere old heroes shuffle safely down the street
Where you can speak out loud
About your doubts and fears
And what's more no-one ever disappears
You never hear their standard issue kicking in your door.
You can relax on both sides of the tracks
And maniacs don't blow holes in bandsmen by remote control
And everyone has recourse to the law
And no-one kills the children anymore.
And no one kills the children anymore.

Night after night
Going round and round my brain
His dream is driving me insane.
In the corner of some foreign field
The gunner sleeps tonight.
What's done is done.
We cannot just write off his final scene.
Take heed of his dream.
Take heed.

Мечтата на артилериста

Плувайки надолу през облаците,

спомените бързат да ме стигнат.

В пространството между небесата и

ъгъла на някое чуждестранно поле...

...аз мечтах.

...аз мечтах.

Чао Макс,

чао мамо...

...след службата, когато вървите бавно към колата

и среброто в косата й блести в студения ноемврийски въздух,

ти чуваш звънящата камбана

и докосваш коприната на ревера си.

И докато сълзите се надигат да се включат към утешителната музика,

ти взимаш слабата й ръка

и се държиш заради мечтата.

Място, където да живееш...

„Да! Истинско...”

...достатъчно за ядене,

място, където старите герои се разхождат спокойно по улиците.

Някъде, където можеш да говориш открито

за твоите тревоги и страхове.

И най-вече никой никога не изчезва,

никога не чуваш заповедта за мобилизация да чука на вратата.

Можеш да си спокоен и от двете страни на пътя

и маниаци не взривяват дупки в музиканти с дистанционно.

И всички имат право на справедливост

и никой не убива децата...

И никой не убива децата.

Нощ след нощ,

въртейки се в мозъка ми...

...неговата мечта ме побърква!

В ъгъла на някое чуждестранно поле

артилериста спи тази вечер.

Каквото е сторено е сторено.

Ние не можем просто да отпишем последните му мигове –

вземете си поука от мечтата му...

...вземете си поука.

Paranoid Eyes

Button your lip. Don't let the shield slip.
Take a fresh grip on your bullet proof mask.
And if they try to break down your disguise with their questions
You can hide, hide, hide,
"I'll tell you what, I'll give you three blacks, and play you for five
..."
"Ta! You was unlucky there son"
"Time gentleman!"
Behind paranoid eyes.

You put on our brave face and slip over the road for a jar.
Fixing your grin as you casually lean on the bar,
Laughing too loud at the rest of the world
With the boys in the crowd
You hide, hide, hide,
Behind petrified eyes.

You believed in their stories of fame, fortune and glory.
Now you're lost in a haze of alcohol soft middle age
The pie in the sky turned out to be miles too high.
And you hide, hide, hide,
Behind brown and mild eyes.

"Oi!"

Параноидни очи

Затвори си устните и не давай на щита да ти се изплъзне.

Дръж здраво бронираната си маска.

И ако се опитат да пробият прикритието ти с техните въпроси...

можеш да се криеш, криеш, криеш –

"Ето какво ти предлагам – давам ти 3 черни и играя за 5...”

"Тц! Нямаше късмет, синко."
"Времето изтече, господа!"

зад параноидни очи.

Ти си слагаш смелото лице прекосяваш пътя за един буркан,

оправяйки си гримасата, докато се опрягаш на бара.

Смеейки се прекалено силно на другата част от света

заедно с момчетата в тълпата,

ти се криеш, криеш, криеш –

зад вцепенени очи.

Ти им вярваше на историите за слава, богатство и блясък.

Сега си загубен в мъглата на алкохолизираната средна възраст.

Пая в небето се оказа с мили по-далеч от очакваното...

...а ти се криеш, криеш, криеш –

зад кафяви и уморени очи.

„Да!”

Get Your Filthy Hands Off My Desert

"Oi...Get your filthy hands off my desert!"
"What 'e say?"

Brezhnev took Afghanistan.
Begin took Beirut.
Galtieri took the Union Jack.
And Maggie, over lunch one day,
Took a cruiser with all hands.
Apparently, to make him give it back.

Разкарай си мръсните ръце от пустинята ми! 

„Ей! Разкарай си мръсните ръце от пустинята ми! 

„Кв’о каза?”

Брежнев си взе Афганистан.

Бегин си взе Бейрут.

Галтиери си взе британското знаме,

а Маги, докато обядваше един ден,

нареди на един кораб с пълен екипаж,

че е редно да го върне.

The Fletcher Memorial Home

Take all your overgrown infants away somewhere
And build them a home, a little place of their own.
The Fletcher Memorial
Home for Incurable Tyrants and Kings.

And they can appear to themselves every day
On closed circuit T.V.
To make sure they're still real.
It's the only connection they feel.
"Ladies and gentlemen, please welcome, Reagan and Haig,
Mr. Begin and friend, Mrs. Thatcher, and Paisly,
"Hello Maggie!"
Mr. Brezhnev and party.
"Scusi dov'è il bar?"
The ghost of McCarthy,
The memories of Nixon.
"Who's the bald chap?"
"Good-bye!"
And now, adding colour, a group of anonymous latin-
American meat packing glitterati.

Did they expect us to treat them with any respect?
They can polish their medals and sharpen their
Smiles, and amuse themselves playing games for awhile.
Boom boom, bang bang, lie down you're dead.

Safe in the permanent gaze of a cold glass eye
With their favorite toys
They'll be good girls and boys
In the Fletcher Memorial Home for colonial
Wasters of life and limb.

Is everyone in?
Are you having a nice time?
Now the final solution can be applied.

Социален дом в памет на Флетчър

Вземи си всички пораснали бебета и ги заведи някъде си,

построи им дом, едно малко място за тях –

социалния дом в памет на Флетчър,

дом за неизличими тирани и крале.

И могат да си се показват всеки ден,

на вътрешната си телевизия,

за да се убеждават, че са истински.

Това е единствената връзка, която чувстват.

"Дами и господа, моля посрещнете, Рейгън и Хейг,
Г-н Бегин и един негов приятел, г-жа Тачър и Пейсли,
"Здрасти Маги!"
Г-н Брежнев и партията му,.
"Извинете, къде е барът?" (на италиански)
Призракът на Мак Карти,
Спомена за Никсън.
"Кой е онзи плешивия?"
"Сбогом!"

Да не би да очакваха да се отнасяме с уважение към тях?

Могат да полират техните медали и да острят техните

усмивки и да се забавляват играейки игри междувременно.

Бум, бум, бам, бам, лягай – мъртъв си.

Сигурни в постоянното зяпане на студеното стъклено око,

с техните любими играчки,

те ще бъдат добри момичета и момчета

в социалния дом в памет на Флетчър,

за колониални прахосници на животи и крайници.

Всички ли са туй?

Добре ли си прекарвате?

Сега последно действие може да започне.

Southampton Dock

They disembarked in 45
And no-one spoke and no-one smiled
There were to many spaces in the line.
Gathered at the cenotaph
All agreed with the hand on heart
To sheath the sacrificial Knifes.
But now
She stands upon Southampton dock
With her handkerchief
And her summer frock clings
To her wet body in the rain.
In quiet desperation knuckles
White upon the slippery reins
She bravely waves the boys Goodbye again.

And still the dark stain spreads between
His shoulder blades.
A mute reminder of the poppy fields and graves.
And when the fight was over
We spent what they had made.
But in the bottom of our hearts
We felt the final cut.

Пристанището в Саутхемптън

Те бяха разпуснати ‘45

и никой не проговори и никой не се усмихна,

имаше прекалено много празно пространство. 

Събрани покрай паметника,

всички се съгласиха с ръка на сърцето,

да приберат жертвените ножове.

Но сега,

тя седи на пристанището в Саутхемптън,

с нейната носна кърпичка

и нейното лятно палто е прилепнало

към мокрото й тяло в дъжда.

В тихо отчаяние с бели ръце

сложени на връзката,

тя маха на момчетата за довиждане още веднъж.

И все още тъмното петно се разпростира

между лопатките на гърба му

като тихо припомня за маковите полета и гробовете.

И когато боя свърши

ние прахосахме каквото те направиха...

...но дълбоко в сърцата си,

ние усетихме последния разрез.

The Final Cut

Through the fish-eyed lens of tear stained eyes
I can barely define the shape of this moment in time
And far from flying high in clear blue skies
I'm spiraling down to the hole in the ground where I hide.

If you negotiate the minefield in the drive
And beat the dogs and cheat the cold electronic eyes
And if you make it past the shotgun in the hall,
Dial the combination, open the priesthole
And if I'm in I'll tell you what's behind the wall.

There's a kid who had a big hallucination
Making love to girls in magazines.
He wonders if you're sleeping with your new found faith.
Could anybody love him
Or is it just a crazy dream?

And if I show you my dark side
Will you still hold me tonight?
And if I open my heart to you
And show you my weak side
What would you do?
Would you sell your story to Rolling Stone?
Would you take the children away
And leave me alone?
And smile in reassurance
As you whisper down the phone?
Would you send me packing?
Or would you take me home?

Thought I oughta bare my naked feelings,
Thought I oughta tear the curtain down.
I held the blade in trembling hands
Prepared to make it but just then the phone rang
I never had the nerve to make the final cut.

"Hello? Listen, I think I've got it. Okay, listen its a HaHa!"

Последния разрез

През лупите имитиращи рибени очи, направени от сълзящите очи,

аз едва мога да осъзная формата на този момент във времето.

И вместо да летя високо през чисти сини небеса,

аз спираловидно падам към дупката в земята, където се крия.

Ако се справя с минното поле по пътя,

ако победя кучетата и ако излъжа студените електрически очи,

и ако преживея пушката в стаята,

набера комбинацията, отворя сейфът,

и ако вляза ще ти кажа какво има зад Стената.

Има едно хлапе, което халюцинира,

че излиза с момичета от списанията.

Той се чуди дали ти спиш с ново-намерената си вяра.

Дали може някой да го обича,

или това е просто една луда мечта?

И ако ти покажа тъмната си страна,

ще ме прегърнеш ли довечера?

И ако отворя сърцето си за теб

и ти покажа слабата си страна,

какво ще направиш?

Ще продадеш ли историята си на списание Rolling Stone?

Ще вземеш ли децата

и ще ме оставиш ли сам?

И ще се усмихваш ли успокоена,

докато шепнеш по телефона?

Ще ме накараш ли да се изнеса?

Или ще ме прибереш вкъщи?

Мислех, че трябва да заровя голите си чувства,

мислех, че трябва да скъсам завесата,

държах острието с треперещи ръце.

Бях готов да го направя, но точно тогава звънна телефона,

а аз нямах смелостта да направя последния разрез.

"Здрасти? Чуй, мисля, че го измислих. Добре, чуй (Хахахахаха)!"

Not Now John

Fuck all that we've got to get on with these
Gotta compete with the wily Japanese.
There's too many home fires burning
And not enough trees.
So fuck all that
We've go to get on with these.

Can't stop
Lose job
Mind gone
Silicon
What bomb
Get away
Pay day
Make hay
Break down
Need fix
Big six
Clickity click
Hold on
Oh no
Brrrrrrrrrring bingo!

Make 'em laugh.
Make 'em cry.
Make 'em dance in the aisles.
Make 'em pay.
Make 'em stay.
Make'em feel ok.

Not nah John
We've got to get on with the film show.
Hollywood waits at the end of the rainbow.
Who cares what it's about
As long as the kids go?
Not now John
Got to get on with the show.

Hang on John we've got to get on with this.
I don't know what it is
But it fits on here like.....
Come at the end of the shift
We'll go and get pissed.
But now now John
I've got to get on with this.

Hold on John
I think there's something good on.
I used to read books but.....
It could be the news
Or some other abuse
Or it could be reusable shows.

Fuck all that we've got to get on with these
Got to compete with the wily Japanese.
No need to worry about the Vietnamese.
Got to bring the Russian Bear to his knees.
Well, maybe not the Russian Bear
Maybe the Swedes.
We showed Argentina
Now let's go and show these.
Make us feel tough
And wouldn't Maggie be pleased?
Nah nah nah nah nah nah nah!

"s'cusi dove il bar
(What?)
se para collo pou eine toe bar
s'il vous plait ou est le bar
(...say it in English!...)
oi, where's the fucking bar John?
(Oh, now you're talking!)"
Oh! Rule Britannia! Britannia rules the day
Down!
Go, Maggie!
Hammer, Hammer, Hammer, Hammer, now!

Не сега, Джон

Заеби всичко, трябва да се захващаме с тези.

Трябва да се съревноваваме с измамните японци.

Има прекалено много огньове по домовете,

но няма достатъчно дърва.

Затова заеби всичко това,

трябва да се захващаме с тях.

Не мога да спра,

губя работата си,

умът ми си отива.

Силикон.

Каква бомба?

Разкарай се

ден за плащане.

Саботирай,

за да има какво да се поправя.

Шест бона,

цък-цък,

чакай,

о не!

Бииииииииииинго!

Накарай ги да се смеят,

накарай ги да плачат,

накарай ги да танцуват между редовете,

накарай ги да си платят,

накарай ги да останат,

накарай ги да се чувстват добре.

Не сега, Джон,

трябва да се захващаме с филма,

Холивуд ни чака отвъд дъгата.

На кого му пука за какво е,

стига децата да го гледат?

Не сега, Джон,

трябва да се захващаме с шоуто.

Чакай, Джон, трябва да се захващаме с това.

Не знам какво е,

но съвпада като...

Хайде, края на смяната е,

да ходим да се посерем.

Но не сега, Джон,

Трябва да се захващам с това.

Чакай, Джон,

мисля, че става нещо хубаво.

Преди четях книги, но...

може би заради новините

или някой друг вид гавра

или може би рециклирани шоута.

Заеби всичко, трябва да се захващаме с тези.

Трябва да се съревноваваме с измамните японци.

Няма защо да се притесняваме за виетнамците.

Трябва да свалим руската мечка на колене!...

...е, добре, може би не руската мечка,

по-скоро Шведите.

Показахме на Аржентина,

сега нека им покажем на тях.

Нека се почувстваме яки,

а и няма ли на Маги да й хареса?

Не, не, не, не, не, не, не, не, не!

„Къде е бара?” (на италиански)

„Какво?”

„Къде е бара?” (на галски/ шотландски)

„Къде е бара?” (на френски)

(...кажи го на английски!...)

А, къде е шибания бар, Джон?

(Това се искаше!)

О! Власт за Британия! Британия властва днес!

Долу!

Давай, Маги!

Чук, чук, чук, чук, сега!

Two Suns in the Sunset

In my rear view mirror the sun is going down
Sinking behind bridges in the road
And I think of all the good things
That we have left undone
And I suffer premonitions
Confirm suspicions
Of the holocaust to come.

The wire that holds the cork
That keeps the anger in
Gives way
And suddenly it's day again.
The sun is in the east
Even though the day is done.
Two suns in the sunset
Hmmmmmmmmmm
Could be the human race is run.

Like the moment when the brakes lock
And you slide towards the big truck
"Oh no!"
"[scream] Daddy, Daddy!"
You stretch the frozen moments with your fear.
And you'll never hear their voices
And you'll never see their faces
You have no recourse to the law anymore.

And as the windshield melts
My tears evaporate
Leaving only charcoal to defend.
Finally I understand the feelings of the few.
Ashes and diamonds
Foe and friend
We were all equal in the end.

"...and now the weather. Tomorrow will be cloudy with scattered showers
spreading from the east ... with an expected high of 4000 degrees
Celsius"

Две Слънца при залез

В огледалото ми за задно виждане Слънцето залязва,

потъвайки зад мостовете на пътя

и аз си мисля за всичките хубави неща,

които оставих недовършени.

И чувствам зли знаци,

потвърждавам си съмнението,

че холокоста идва.

Конеца, който държи корка,

който държи яда вътре,

не издържа

и изведнъж става ден.

Слънцето е на изток,

въпреки, че деня е свършил.

Две Слънца при залез.

Хммммм.

Най-вероятно човешката раса свърши.

Като момента, когато спирачките блокират

и ти се пързаляш към големия камион.

„О, не!”

"[вик] Тате, тате!"

Ти удължаваш ледените моменти със страха си.

И никога няма да им чуеш гласовете,

и никога няма да им видиш лицата,

нямаш право на справедливост вече.

И докато предното стъкло се стопява

и моите сълзи се изпаряват,

ми остава само въглен, който да предпазвам.

Най-накрая разбирам чувствата на малцината.

Прах и диаманти,

враг и приятел,

накрая бяхме съвсем равни.

"...и сега времето. Утре ще бъде облачно с редки превалявания идващи от изток... с предполагаема максимална температура от 4000 градуса по Целзий"