Ако спасиш се, когато те съдят
несправедливо за своя провал;
Ако съмнения чуеш отвсъде,
но се замислиш над тези слова;
Чакаш ли своя момент безотказно
и, оклеветен, не станеш подлец,
и, мразен, не отговориш с омраза,
ала и нямаш език на мъдрец;
Ако не те завладее мечтата
и не превърнеш идеята в цел;
Ако посрещнеш Успеха, Бедата –
тези големи измамници, смел;
Ако преглътнеш словата си силни –
изопачени в капан за глупци;
Видиш граденото дълго в руѝни,
почнеш градеж с похабени зъбци;
Ако заложиш богатството свое,
казал "ези", а се падне "тура" –
и въпреки туй останеш спокоен
и нивга не спомниш тази игра;
Ако си стар, ала морните жили
заставиш да служат като преди –
и тъй се държиш, без никакви сили,
рекъл на своето тяло: "Бъди!"
Ако в тълпата останеш възвишен;
На върха си, държейки се земно;
Белези нямаш от враг и от ближен;
Всеки цениш, но не прекалено;
Ако в минутата невъзвратима
и за секунда не бъдеш в покой,
щастие неизмеримо ще имаш:
Ще се наричаш Човек, сине мой!
ок. 1895
If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don’t deal in lies,
Or being hated, don’t give way to hating,
And yet don’t look too good, nor talk too wise:
If you can dream—and not make dreams your master;
If you can think—and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you’ve spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build ’em up with worn-out tools:
If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breathe a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: ‘Hold on!’
If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with Kings—nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you,
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds’ worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that’s in it,
And—which is more—you’ll be a Man, my son!
ca. 1895
Източник: https://www.poetryfoundation.org/poems/46473/if---
© Димитър Бурназов All rights reserved.
Тези мъдри думи идват в преломен за мен момент и разсейват всякакви съмнения