Димитър11
41 results
Из дебютната ми стихосбирка „Оставайки с духовното богат“ (изд. Библиотека България“) с редактор Камелия Кондова и отзив от нея (в профила ми) – Бел. авт.
КНЯЖЕВСКО ПРИБЕЖИЩЕ*
(Сонетен венец)
1.
Ти още заслужаваш, драг квартал! ...
  101 
ЙОХАН ВОЛФГАНГ ГЬОТЕ – СРЕЩА И РАЗЛЪКА
Сърцето как тупти! На коня!
Към теб препускам като вятър.
Вечерен свети небосклонът
и тъмни вече са билата; ...
  185 
НИКОЛАУС ЛЕНАУ – ПЕСНИ НА ТРЪСТИКАТА
1.
Ярък залез над скалите,
гасне уморен денят.
Клони свели са върбите, ...
  196 
NIKOLAY LILIEV – FRISCHER MORGEN, ICH BESINGE…
Frischer Morgen, ich besinge
deinen Zauber – den Beginn:
Schmetterlinge, Schmetterlinge,
Flügel, silberhell und dünn. ...
  132 
NIKOLAY LILIEV – WOLKEN, NIEDRIG GELEGEN...
Wolken, niedrig gelegen,
das Dunkel – schwer.
Herbst
und Regen. ...
  199 
NIKOLAY LILIEV – WAS, WAS HORCHST DU, NIKOLÁY…
Was, was horchst du, Nikoláy,
mitten in des Herbstes Weinen?
Du bist fern dem Heim, wobei
blasse Sonnenstrahlen scheinen. ...
  212 
NIKOLAY LILIEV – BLAU WIE NIE – DER HIMMEL HEUTE
Blau wie nie – der Himmel heute,
es klingt feierlich die Flur,
auf dem Weg nach neuen Weiten
hinterlass’ ich meine Spur. ...
  203 
NIKOLAY LILIEV – LENZREGEN FÄLLT AUF DIE STADT…
Lenzregen fällt auf die Stadt,
Dächer mit schallenden Rinnen,
Lenzregen fällt auf die Stadt,
wie viele Hoffnungen grünen! ...
  166 
NIKOLAY LILIEV – FREUDE MEIN GEMÜT ERFÜLLT…
Freude mein Gemüt erfüllt –
Tannen schlafen ringsumher,
Bächlein geben ein Konzert,
Sonnenküsse leuchten mild. ...
  162 
IWAN WASOV – WINTERBODEN
Mit meinem Stock beginne ich zu schreiben
deinen Namen auf den Winterboden.
Ich hör’ ihn sagen die vereisten Eiben
und des Windes weißer dumpfer Odem. ...
  151 
PENTSCHO SLAWEYKOV – DIE BLÜMCHEN VON DIR ERFÜLLEN…
Die Blümchen von dir erfüllen
mit süßem Duft das Gemach –
und er bringt mir im Stillen
Träume, Kind, nach und nach. ...
  167 
DIMTSCHO DEBELYANOV – NEIN, ICH VERGAß NIE DEN SONNIGEN BAUM…
Nein, ich vergaß nie den sonnigen Baum
mit jenen langen und duftenden Ästen.
Voll Wehmut sitze ich in meinem Raum,
keine Erwartungen können mich trösten… ...
  177 
SMEY GORYANIN – AN IWAN WASOV
Du hattest Recht, o Autor so gewaltig –
es ist dein Lebenswerk ein ewig’ Ding.
Zum Glück erreichtest du kein hohes Alter –
dem grauenvollen Volksgericht entgingst… ...
  249 
NIKOLA WAPZAROV – ZUM ABSCHIED
Meiner Frau
Ich werde manchmal dir im Traum erscheinen,
obwohl ich weiß – du bist so kalt zu mir.
O meine Frau, erbarme dich dann meiner – ...
  160 
ALEKSANDAR WUTIMSKI – MEINE STADT
Meine Stadt ist weit von hier.
Märchenhaft ist meine Stadt!
Festlich – der Gebirge Zier,
sonnigblau – des Himmels Blatt. ...
  169 
PENYO PENEV – MEIN EPITAPH
Nur Glück in seinem Leben
hat er nicht empfunden.
Er hat sich aufgegeben
wegen fremder Wunden… ...
  308 
DAMYAN DAMYANOV – AUS „POEM VOM GLŰCK“
In dem Leben auch geschehen Wunder!
Ich lebte in erdachtem Land, verstand –
mir genügen völlig in den Stunden
der klare Mond, ein Tropfen Diamant, ...
  171 
Тук поства не едно перо,
без чийто небосвод не мога.
Чрез дара, даден ни от Бога,
светът е място по-добро.
За публиката – верен брод ...
  373 
Помогна ми в горчиви дни
и теб не ще забравя нивга –
възвърна моята усмивка,
съзрях пред себе далнини…
...Какви ме чакат бъднини, ...
  405 
Морен се пренасям за милувка
в селото на детските лета.
Място с уникална красота.
Дните на удобните обувки…
Всеки път оставам за нощувка, ...
  402 
Нагоре вече няма път...
Водата ледена тече ли?
Днес следваме погрешни цели,
уж движим се, ала сме спрели...
О, ще ли се повториш, кът? ...
  326 
Провежда се на "Княжево"* съборът,
вървя по оживения площад –
утеха е в живота ми нерад,
когато вечерта изпраща хлад,
да слушам как децата си говорят. ...
  290 
От осми до дванадесети клас
прекарах в теб, школо – прекрасен спомен!
Дом имам, ала в него съм бездомен,
далеч е още смисълът изконен...
Ще бъда ли навек под твоя власт? ...
  260 
Започвам от леглото да творя,
под адовото було на нощта,
на всички богове благодаря
за силата на своята душа.
В страданиe живях безбройни дни, ...
  1520 
Съседи бяхме толкова години,
но нивга не подирих среща с Вас.
А пишех и превеждах час по час...
Причина не съзирам и до нине...
Отколе от сърцето ми е част ...
  464 
За инстаграм заемат поза,
в погледа им – пламък.
Размърдайте го тоя мозък!
– Няма!
  423 
Като малък често ходех там –
скара, цаца, бургери и пица
хапвах сред неспирни върволици.
А сега сред хората съм сам.
___ ...
  355 
Странна птица е Димитър –
няма фейсбук нито туитър,
думи в стихове подрежда.
Няма за такъв надежда!
  363 
Жената, която от паметни дни...
Николай Лилиев
Гората, която от паметни дни
сърцето ми пламенно страстно обича,
зове го, когато печал го плени ...
  359 
Съпруга, майка, баба, с кариера –
ти всичко имаш. В своя път нелек
глава не си прекланяла. Респект!
Душите ни разтворили са двери,
криле за полет всяка да разпери. ...
  932 
За теб държа перото и съм тъжен –
ах, блян остава на живота злакът,
и болката си в стихове изплакваш –
да сетиш утешение, но, свършен,
не се завръщаш в бащината къща, ...
  662 
Апостоле, България я има,
България страдае, ала жива е
и няма да загине, че е жилава.
Обесиха те през оная зима,
но ти живееш при подобен пример ...
  484 
О, мамо, ти безмерно си добра!
И аз опитвам изказ да намеря –
да благодаря за днес и вчера.
Един ли си огряла със зора,
един ли си извела от гора – ...
  510 
Зелен е на Витоша взорът,
разхождам се в приказен лес
и слушам отвред с интерес,
подобно дете, да говорят
листата за стойностни хора, ...
  457 
Далече съм от тебе по талант,
но въпреки това ще те възпея,
защото смятам, че ще съумея.
Словата ти – световен диамант –
редовно утоляват моя глад. ...
  718 
Таланта си съм взел от твоя род,
косата и нозете, част от нрава,
но преводи на проза не подлавям.
Набързо си отиде. Беше горд
със своя характерен произход.* ...
  544 
1.
Знам сърдечен свиден кът...
Николай Лилиев
През две и двайсета видях
снагата ти. Полека идва ...
  551 
Пее отново жътварка,
но песента и́ е химн.
Многовековна България,
благодарим!
Ти си целебна отвара, ...
  422 
HRISTO BOTEV – AUS „HADZHI DIMITAR“
Der Abend fällt – die Luft wird lind,
der Mond, die Sternenwelt erblinken.
Der Balkan* rauscht, es weht ein Wind –
von Freiheit singt der Äste Klingen! ...
  1009 
Единадесет творби, десет от тях – сонети. Публикувам ги на едно място, тъй като има последователност. – Бел. авт.
ТРЪНСКО
Споменът безкрайно да извира
често молят моите уста.
Мостчето, покоят, свежестта, ...
  1169 
Random works
: ??:??