1 min reading
Съдбите наши помисли и слава,
мечти, надежди, радост и беда,
сега са още разтопена лава,
в години предстоящи са следа.
И нищо не изчезва, не загива
и лава – на съдбите ни сплавта.
Тя щом с дъха на времето изстива,
прекрасен отпечатък очерта.
Ще се родят най-звучните поеми,
и томове безсмъртни ще се пишат
и тез от нас, които иначе са неми,
сред развълнуван говор ще въздишат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up