Съдбите наши помисли и слава,
мечти, надежди, радост и беда,
сега са още разтопена лава,
в години предстоящи са следа.
И нищо не изчезва, не загива
и лава – на съдбите ни сплавта.
Тя щом с дъха на времето изстива,
прекрасен отпечатък очерта.
Ще се родят най-звучните поеми,
и томове безсмъртни ще се пишат
и тез от нас, които иначе са неми,
сред развълнуван говор ще въздишат. ...