Съдбите наши помисли и слава...
Съдбите наши помисли и слава,
мечти, надежди, радост и беда,
сега са още разтопена лава,
в години предстоящи са следа.
И нищо не изчезва, не загива
и лава – на съдбите ни сплавта.
Тя щом с дъха на времето изстива,
прекрасен отпечатък очерта.
Ще се родят най-звучните поеми,
и томове безсмъртни ще се пишат
и тез от нас, които иначе са неми,
сред развълнуван говор ще въздишат.
За дълбина и зрелост, безпрекорност
ще ги приеме вечността покорно.
Тя – майка на съкровище световно,
ще ги нарича класика грижовно.
И редом с тях е жив през вековете
тоз първомайстор сили не пестил,
що жива лава, пареща в ръцете,
поемайки горил се и лепил.
----------------------------------------------------------------------
А наши судьбы, помыслы и слава
А наши судьбы, помыслы и слава,
мечты, надежды, радость и беда -
сейчас еще расплавленная лава,
текущая в грядущие года.
Ничто не затеряется, не сгинет,
и эта лава, наших судеб сплав,
от дуновенья времени остынет,
прекраснейшие формы отыскав.
Возникнут многозвучные поэмы,
томов бессмертных непреклонный ряд.
В них даже те из нас, что нынче немы,
взволнованно дыша, заговорят.
За глубину их, зрелость, безупречность
их в собственность охотно примет
вечность
сокровищ мира бережная мать -
и классикой велит именовать.
Но рядом с ними будет жить веками
тот первый мастер, что в избытке сил
живую лаву голыми руками
брал, обжигаясь, и лепил.
Маргарита Алигер
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Възможно е. Благодаря!
-
Прекрасен превод на Алигер. Само тази безпрекорност ми звучи малко странно.
-
Благодаря, Сттойчо!
-
Осъзнато творческо верую!
Поздравления за превода, Надежда!
