Перевод на болгарский язык Красимир Дяков
Не спи премръзналата красавица Москва,
а ние с тебе бродим по пресечките.
Познаваме се само тъй - едва...
Няколко думи в НЕТ-а и засечка...
Нашата приказка бавно върви.
Ръка едва се докосва в ръката...
Спори сърцето и отново кърви...
Отново усещам пропаст в краката...
Тревогата моя не ще видиш ти...
И не за това ми е думата всъщност...
Крия горещия поглед и влюбените очи ...