CIJA SI:
Ponovo si nocas mila
lagala da nisi bila s njim
- ja to osetim.
I ponovo su usne tvoje drhtale
k'o da se boje da ti ne oprostim.
Zasto ti je to trebalo,
zar nisi mogla ti priznati.
Jos su ti usne umorne
i sve sto kazes znam da nije,
jos su ti suve cipele,
napolju znam da kisa lije,
jos su ti vreli obrazi,
u oku sjaj ne prolazi,
jos ti na licu pise cija si,
samo moja nisi.
Jos su ti usne umorne...
Uzalud mi krijes lice
znam te oci izdajice
- sve si odglumila.
Isprljana poljupcima,
otrovana dodirima
znam da si lagala.
Zasto ti je to trebalo
zar nisi mogla ti priznati.
Jos su ti usne umorne...
Тоше Проески – Чия си („Cija si”)
Отново тази нощ, мила,
излъга, че с него не си била
– усещам го.
И отново устните ти трепереха,
сякаш страхуваха се те, че няма да ти простя.
Защо трябваше да правиш това,
нима да си признаеш не можа?
Устните ти уморени са
и всичко, което кажеш, знам, че е лъжа.
И обувките сухи са ти,
а аз знам, че вън дъжд вали,
още са ти бузите врели
в очите блясъка вижда се
и на лицето ти пише чия си,
само моя ти не си.
Устните ти уморени са...
Напразно скриваш лицето си,
познавам тези очи издайници
– всичко беше роля.
Измърсена си с целувки ти
отровена с докосвания,
знам, че всичко бе лъжа.
Защо трябваше да правиш това,
нима да си признаеш не можа?
Устните ти уморени са...
© Величка All rights reserved.