Igri bez granici
(македонска версия)

Da mozam bar da se razbudam
Vo svet na ljubovta
Bez stari dolgovi i tie senista
Vo cekor sto me demnea
Da mozam bar da te pregrnam
Da ne se sekavam na studoi esenski
Onie patila, sto tokmu nas ne sledea

Рефрен:
A mojot zivot igri bez granici
Umorna prikazna, skinati stranici
Prazni neispisani
A mojot zivot e vecno paganje
Se da se sobere poraz ke ostane
Naviki stari vo mene

Da mozam bar da te razbudam
So kafe utrinsko vo krevet zaedno
Pa da te baknuvam
Toa go nemam odamna
Da mozam bar da se zaljubam vo mala selanka
Na rosna ledina, nebesno visoka
Nadolu da ne dogleduvam

Toa i ke ostane
...................
Игра без граници

Да можех да се пробудя
в света на любовта,
без стари дългове и тези наказания,
които постоянно ме дебнеха...
Да можех  поне да те прегърна,
да не си спомням за есенните студове,
далеч от страдания,
които все ни преследват...

Пр:
Защото моят живот е игра без граници,
досадна история, откъснати страници,
празни неизписани.
Защото живота ми е вечно падане,
ако преброя всичко, нищо не остава -
само стари навици в мен...

Да можех да те събудя,
с утринно кафе, заедно в леглото ни,
и да те целуна,
но е невъзможно.
Да можех да се влюбя в малка селянка,
на някое облаче там, горе във небесата,
и да не виждам нищо долу...

Пр:
Това и ще остане...