ТОЗИ ОБЛАК
Този облак е като дим, отлитащ от огъня,
много скоро ще мога да го докосна с крило,
не съм ангел, просто летя за Рим вдругиден,
А, Питер... Питер ще ме приюти по-късно.
Много странно чувство: вървиш, а после летиш,
и в такива моменти Бог е винаги някак по-близо,
през октомври сърцето ми почти открадна Париж,
а Питер тогава ме чакаше, както винаги мокър.
Животът върви, но все по-често ми се струва изтича,
и дори не помня кога премина, прибягвайки в крос...
А Питер все още кара Лолита да се влюбва в него, ...