Земята в илюминатора
Земята в илюминатора
Земята в илюминатора се вижда.
Както синът тъжи за майка си, както синът тъжи за майка си
тъжим ние за земята, а тя е сама.
А звездите все пак, а звездите все пак
са по-близко, но все така са студени.
Като часовници в затъмнение, като часовници в затъмнение,
чакаме светлина и земни сънища сънуваме.
И присънва се, не бученето на космодрума,
не и тази ледена синева, а сънуваме тревата,
тревата край домът ни, зелената, зелената трева. ...