William Ernest Henley
INVICTUS
Out of the night that covers me,Black as the Pit from pole to pole,I thank whatever Gods may beFor my unconquerable soul.In the fell clutch of CircumstanceI have not winced nor cried aloud.Under the bludgeonings of ChanceMy head is bloody, but unbowed.Beyond this place of wrath and tearsLooms but the Horror of the shade,And yet the menace of the yearsFinds, and shall find, me unafraid.It matters not how strait the gate,How charged with punishments the scroll,I am the master of my fate:I am the captain of my soul.
-----------------------------------------------------------------------------
INVICTUS
Изпод покрова на нощта над мен,
от край до край катранен като Ад,
благодаря на всички Богове,
че съм с непревземаема душа.
На Случая в жестоките клещи
не трепнах и не изревах на глас.
И Шансът със тояги ме преби -
кървящ, ала непреклонен съм аз.
Оттатък този свят на гняв и скръб
надвисва Ужас, изтъкан от мрак,
но на годините опасността
не е, и няма да ме хвърли в страх.
Нехая, че е тесен пътят стар
или че свитъкът изписан е с беда:
на своята съдба съм господар,
защото аз владея своята душа.
P. S. Накратко за историята на този стих:
Английският поет Уилям Ърнест Хенли (1849 - 1903 г.) на 12-годишна възраст заболява от костна туберкулоза. Въпреки това, през 1867 г. той успешно завършва Оксфорд. Лекуваният му с груби методи крак е ампутиран под коляното, а лекарите заявяват, че единственият начин да спасят живота му, е да ампутират и другия. Но Хенли е непреклонен и оцелява с един непокътнат крак. Изписват го през 1875 г. и въпреки недъга си той води активен живот, доживявайки с изкуствен крак до 53-годишна възраст. Стихотворението "Invictus" е написано на болничното легло през 1875 г. Заглавието е на латински и означава "Непобедим".
© Ивайло Динков All rights reserved.