Apr 7, 2013, 7:36 PM

В.ЧЕРНЕВ. БЕДНОСТ 

  Translations
906 0 1
2 мин reading

В.ЧЕРНЕВ. БЕДНОСТЬ

 

Обеднел этот мир.                                                                         

Нет уже дальних бесконечностей,                                            

небеса из лазура старинного и хрусталя горного.

Тишина уже не тиха, и вечность не вечность,                        

падает снег с небес как всегда, но не белый он .                 

 

Обеднел этот мир.                                                                         

Нет уже волшебных садов и горах,                                            

нет незнайных морей, с бериловом цветом,                         

чудеса - не чудесные, на балах Золушек нет.                         

И стоит вопрос наконец: жил ли я вообще на том свете.   

                                              

Обеднел этот мир.                                                                         

Если это и есть та жизнь прехвалённая,                                 

значит просчиталось что-нибудь в этой жизни,

значить бистрый вчера ручеек, мутнеет сегодня                  

и горчит, горчит наших горьких дней плод червивый.          

 

Обеднел этот мир.                                                                         

И хочется мне выть как волк – одинок,                                    

в заснеженной глуши, в пустоте, среди мрака.                      

Все прошло – дорого и светло. Я не жду уже ничего –        

не жду я ни жеста, ни голоса, ни какого-нибудь знака.       

 

Бедным стал этот мир                                                                  

И я тоже обеднел безнадеждно.                               

И стих мой сухой, и кажется чужым голос мой стал!

Жизнь я б воспевал, шептал бы еще горячо и нежно,        

но мир уж не тот. А я…                                                                  

 

Господи, я – не я уже!                                                                   

 

Превод: Димитър Ганев

 

 

В.ЧЕРНЕВ. БЕДНОСТ                                                                   

 

Обедня този свят.                                                                           

Вече няма пространства далечни,                                            

небеса от старинен лазур и планински кристал.                  

Тишината не е тишина, вечността не е вечност,                    

пада сняг, но отдавна снегът не е бял.                                    

    

Обедня този свят.                                                                           

Вече няма вълшебни градини                                                    

чудесата не са чудеса, Пепеляшки не ходят на бал;            

вече няма незнайни морета, берилово сини,                       

а човек преди края се пита дали въобще е живял.                             

                                                                                                             

Обедня този свят.                                                                           

Ако туй е животът прехвален,                                                  

значи някъде нещо е сбъркано в този живот,                       

значи бистрият вчерашен ручей е мътен и кален                

и горчив е на дните ни трудни червивият плод.                     

               

Обедня този свят.                                                                           

И ми идва да вия сред мрака                                                     

в заснежената пустош край мен като вълк единак.             

Всичко скъпо и светло е минало. Нищо не чакам –             

нито глас, нито жест, нито някакъв знак.                                

               

Обедня този свят...                                                                     

Обеднял съм и аз безнадеждно                                                               

и стихът ми е сух, и гласът ми не е моят глас.                        

Бих възпявал живота, бих шепнал горещо и нежно,            

но светът не е оня, а аз...                                                             

 

Боже, аз не съм аз!                                                                       

 

Валентин Чернев - Северянин                                                                          

© Димитър Ганев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??