Белое безмолвие
Все года и века и эпохи подряд
все стремится к теплу от морозов и вьюг.
Почему ж эти птицы на север летят,
если птицам положено только на юг?
Слава им не нужна и величие.
Вот под крыльями кончится лед,
и найдут они счастие птичее,
как награду за дерзкий полет.
Что же нам не жилось, что же нам не спалось?
Что нас выгнало в путь по высокой волне?
Нам сиянья пока наблюдать не пришлось.
Это редко бывает - сиянья в цене!
Тишина. Только чайки - как молнии.
Пустотой мы их кормим из рук.
Но наградою нам за безмолвие
обязательно будет звук.
Как давно снятся нам только белые сны,
все иные оттенки снега замели.
Мы ослепли давно от такой белизны,
но прозреем от черной полоски земли.
Наше горло отпустит молчание,
наша слабость растает, как тень.
И наградой за ночи отчаянья
будет вечный полярный день.
Север, воля, надежда,- страна без границ,
снег без грязи, как долгая жизнь без вранья.
Воронье нам не выклюет глаз из глазниц,
потому что не водится здесь воронья.
Кто не верил в дурные пророчества,
в снег не лег ни на миг отдохнуть,
тем наградою за одиночество
должен встретиться кто-нибудь.
1972
Бяло безмълвие
Векове и години все старият свят
се стреми по-далеч от жестокия студ.
Но защо тези птици на север летят,
не отлитат ли птиците само на юг?
И не търсят те слава, величие,
под крилете им свършва ледът,
а откритото щастие птиче е
за награда от смелия път.
Преживяхме ли всичко във този живот?
И защо пак поехме върху път по вълна?
Не, сияние северно нямаше. То
е толкова рядко. Просто няма цена!
Тишина. Само чайките – мълнии.
С празнотата ги храним от длан.
Но награда за дълго безмълвие
е звукът най-силно желан.
Как отдавна сънуваме в бяло света,
всички други нюанси затрупва снега.
Ослепяхме отдавна от таз’ белота,
ще прогледнем от тъмна частица земя.
Ще свърши това наше мълчание,
слабостта ни тук ще се стопи.
И след нощите на отчаяние
полярен ден ще се възцари.
Север. Воля. Надежда. Без граници свят.
Сняг без кал, като дълъг живот без лъжи.
Черни гарвани няма – те тук не летят,
не кълват и не пият от чужди очи.
Неповярвалите в проницатели
и не спрели в свирепия студ,
като награда за самотата си
срещат винаги някой друг.
© Елена Желева. Превод от руски. 20.02.2011 г.
© Елена Желева All rights reserved.
Слушам песните му с огромно удоволствие!
Тъга, хладина, мъдрост, оптимизъм . . . всичко има в тях.
Чудесен превод, Елена!
Благодаря ти за удоволствието!
Лека вечер!