ВОЗВРАЩЕНИЕ
А все случилось очень просто...
Открылась дверь, и мне навстречу
Девчурка маленького роста,
Девчурка, остренькие плечи!
И котелок упал на камни.
Четыре с лишним дома не был...
А дочка, разведя руками,
Сказала: «Дядя, нету хлеба!»
А я ее схватил — и к звездам!
И целовал в кусочки неба.
Ведь это я такую создал.
Четыре с лишним дома не был...
Завръщане
А всичко стана много просто...
Вратата скръцна и насреща -
момиче, дребничко на ръст,
момиченце със остри плещи!
Котлето падна в камънака.
Години четири ме няма...
Ръце разтвори дъщеря ми
и каза : "Чичко, тук хляб няма!"
А аз я грабнах - и в звездите!
Късче небе целувах само.
Точно такава бе в мечтите ми.
Години четири ме няма...
© Валентина Драгнева All rights reserved.
Благодаря ти, Краси!
Поздрав