aika
55 el resultado
Тази сутрин правих любов. Най-страхотната в живота ми.
С морето, с пясъка, с чайките.
С изгрева, със силуета на магията, чиято материя ни обгръща.
Изчуках се с всички тях и никога не съм се чувствала по-задоволена.
Бяхме само аз, те и песента на Сленг - Мой свят. ...
  1209 
понякога се случва така,
че когато
зимата наближава,
въздухът не е
толкова остър ...
  391 
Ако бях учила повече,
сега щях да мога да те махна
като доктора,
който изстърга следите ти.
  923 
Нямам нужда да виждам какво мисля. Не гаси светлината.
Когато цифрата 8 се умори от 8-годишна обърканост си ляга и става безкрайност.
Петнайсти, пети около пет. Наше време.
Има нещо общо с Дисни. Историята е фантастична. Само че колкото и принцеси да имаше при теб винаги свършваше при Пепеляшка.
Пон ...
  930 
Ще се превърна тази нощ в прашинка,
ще долетя с полъха на зимата при теб,
ще се люлея на хамака в градината ти
и ще забравя, че навън и вътре в теб е лед.
Ще ти броя звезди и ще кръщаваме комети, ...
  1681 
Така че... тръгвам.
Връщам се в мечтите ти.
Дали завинаги? Не знам!
При нужда – затвори очите си.
Аз може би ще бъда там! ...
  420 
И ти като всеки мъж не обичаш стихове,
за това сега ще ти напиша един,
за да знам, че покрай тайната ми ще е тихо,
без да знаеш, че от всички този ще ми е любим.
Ще оставя на пристанището мечтите си, ...
  407 
Сънувай ме, разливам се по клепките ти.
Превъртай миговете от онази нощ,
И послушай песента кокетническа
която и ти тананикаш все още.
Пристикай ме към себе си, не пускай, ...
  588 
Цял живот чакам обичане,
припознах се в толкова хора,
толкова приказки отричах,
че се напоих с умора.
И в търсене на доблести у вас ...
  827 
Как по-добре да сложа край
на нещо безначално, стогодишно,
освен да ти призная истини
и да те завия в прозаичност.
От сто години пазя тайната, ...
  423 
Не знам какъв магьосник ще е този,
който ще успее да ме върне в мечтите,
ще се нуждае от вълшебства и от много рози
преди да се погледнем в очите.
Не знам какъв ще бъде тоя рицар, ...
  518 
По клепките ми се прокрадна минало,
изплакано, измислено, покварено и тъмно,
покрито с воал от забравимости,
съзнателно подтиснато, обвито в сънища.
Просмукано във времето с постоянство. ...
  544 
Изгледах залеза, но пак съм тъжна, Малки принце,
пак нещичко ми липсва, наоколо е празнота.
Навярно ми е болно, че не беше като в приказката
и колкото и да те молих ти не ми нарисува овца.
Тъжното е, че дори не ме опитоми, ...
  812 
Тя е с вкус на ментови цигари и Армани,
като нощите в които се греши,
в които ти е трудно да останеш,
от които има алени следи.
Тя има белези по цялото си тяло, ...
  732 
Аз съм малка, колкото точка,
а наоколо само тирета,
всичко е толкова плашещо,
когато си сам и трепериш.
От студа на твоята липса, ...
  1450 
Той е силен и в очите си има мъгли,
нещо средно между сиво и синьо,
нещо между огън и звезди,
нещо силно, нещо нежно, нещо скрито.
Когато е тъмно, когато ви няма, ...
  884 
Ако не стига това, съжалявам, но тръгвам,
друго си нямам освен едно небе,
а в него, примесено с пясък безвремие,
огледално, спокойно море.
Малко чайки и малко вълшебства, ...
  626 
Котката и вълкът са от различни семейства, носят различни черти.
Тя има прекрасни очи, но в тях има нещо, в погледа й има саркастичност, когато се говори за любов, но чака само да седнеш на канапето и веднага се гушва в скута ти за да почувства топлина.
Той обаче е самотник. Той е неуморен и винаги ...
  1368 
Всяко нещо, започнато, има си годност,
нашта явно изтича в този момент,
без вини, без сълзи, но и без гордост
днес сбогуването става акцент.
Не боли толкова много или още е прясно, ...
  543 
Започнах да се уморявам вече,
от всички тия недокоснати звезди,
да тръпна в очакване на принцове - спасители,
които да заплитат в косите ми лъчи.
Които в късчета от доблест да завиват ...
  530 
От разчупената черупка на залеза
се излюпи безкрайна далечност,
като цвете от суша покварено
заизгнива притихваща вечност,
на стъпки в нищото хлопащи, ...
  1167 
Толкова време изгубих рисувайки,
изкупих всички пастели и водни боички,
и цапах в синьо всяка тълпа и безлюдие,
в нюанси на лед оцветявах си всичко.
Не простото синьо. Не това на небесния покрив, ...
  620 
Знам, че мразиш поезия. За наказание,
пиша ти 101-вия стих, само за теб,
да ти разкажа за своето тъмно безвремие,
за да ти напомня какво ми отне.
Мълчанието ти така ме е завило, ...
  570 
Не знам какво е да си с някого,
и май не искам. Все за болка пишат
тия, дето взимат си любов назаем,
а лихвите си трупат скришом.
Чувала съм, че се лъжат в очите, ...
  724 
От много време само ми се спи,
защото в съня те има,
защото се умарят тия две очи
да търсят образи в ледени градини.
Защото си далеко, знам, ...
  618 
Защото си тук, когато ми трябваш,
защото си мил, когато боли,
защото ме слушаш, дори да повтарям,
защото ти вярвам, защото си ти.
Защото споделям, а ти ме кориш, ...
  1240 
Кой дявол ме дръпна към стария скрин,
че да извадя тая прашна, стара кутия,
да си напомня колко си незаменим,
в миналите ни абсурди, трепереща да се завия...
Писмата ти лежат под едногодишен прах, ...
  532 
Наистина ми е трудно да разбера формулата на чувствата. Осъмвах 365 дни, мислейки за това, защо има хора, които просто обичаш, без причина, без хиляди спомени и споделени моменти, без следи от красиви жестове, без ваши песни... Просто има мъже, чиито очи са по-красиви от всяко едно нещо, което може ...
  644 
Ах, този декември как заболя,
беше студ, после някой ме стопли,
в топлина бе обвита дланта,
топлина и притихващи вопли.
После Коледа пак заболя, ...
  706 
Половин година се изниза от мига на съкрушение,
половината от болката не само не изчезна, утрои се,
и още всяка чаша вино ми е страшно изкушение
да те намеря, да ми кажеш любовта къде е, изпари се?
Броя секунди, паяжини и изпушени цигари, ...
  650 
Сутрин бе, потропа някой на прозореца прашасал,
изпод завесата ми се усмихна слънцето, под мишница с новия си ден,
и пролетния дух пред моята врата с него бе довтасал
и искаха да завлекат в слънчевото щастие и мен ...
"С какво да ви помогна" - попитах, уж учтиво, ...
  631 
Ти ме потърси, ти ме намери,
постави ме в дланта си като пухче на разцъфващо цветче,
приюти ме и ме галеше, треперех,
и после духна в ръката си и дом си нямам, вече не...
И после какво? Полетях... ...
  567 
И да не ме погледнеш никога, все таз,
мечтите ни си съществуват,
и да не проговориш повече за мен, все таз,
очите тайно ще си контактуват.
И да те няма тука, все е таз, ...
  530 
Знаеш ли, когато си тръгна, всъщност вече те нямаше,
даже се чудя дали изобщо беше тук...?
Някак от нищото, докато ореолът ми се разрушаваше,
усетих, че след теб няма да има и друг...
Колко пъти те гоних, подритвах, оплитах, крещях, ...
  1167 
Иска ми се нещо да ме докосне отново,
изстинах ли след теб, или просто не чувствам леда,
в гърдите кънти звук като от конска подкова,
механична пулсация, ехо от изгубена студена война...
Ръцете ми към теб посягаха, сякаш дърпани от кукловод, ...
  559 
Подкани ме да пия от извора
на благата в твоите очи,
не оставяй на мене избора,
нали затова сме жени,
да сме лабилни и красиви, ...
  613 
Драги ми приятелю,
не знам дали знаеш, че съвсем не ме познаваш. И аз не познавам хората, макар че често мисля, че знам много за тях. И аз не познавам теб, познавам уханието ти, знам колко точици има в очите ти, знам колко секунди държиш цигарения дим в устата си, знам кога се усмихваш насила, знам ...
  716 
Абсурдно някак си звучи ми вече,
че и мен ще ме обичат някога и някак,
че ще стана на човек от мъничко човече
и ще осъмна без дълбоки рани...
Някак странно ми се струва да прегръщам, ...
  848 
Казват, времето лекувало, дали,
а виждали ли са в пустиня да вали?
Отмивала се болката, ако облееш я в сълзи,
забравял си горчивото, ако те галят често слънчеви лъчи.
Минава година, Земята се върти, ...
  864 
Не ми се вдишва вече това твое ухание,
бягам, пилея се и пак в този град се завръщам,
преследвам бленувано прозрачно сияние,
скитам, бълнувам, изгарям, поглъщам
сенките, с пушек цигарен пропити, ...
  643 
Propuestas
: ??:??