Ан. (Адриана Иванова) Ан. (Адриана Иванова)
2 8
15 nov 2017, 8:48

Нова надежда

  Poesía
1.3K 3 6

Останаха ми шепа мидички морски,

спрях да гледам погледите хорски.

Исках вече новото начало,

да си построя бунгало,

да си свия аз гнездото,

а любимите да са ми под крилото..

 

Ти счупи моите прекършени криле,

но преоткри две здраво стъпили нозе.

Момиче имащо цели и мечти,

минаващо през трудностите на "ти".

 

Изстрадах аз какво ли не,

но протегнах вярващи ръце,

нагоре към небето да достигна,

да кажа "благодаря", да се усмихна..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Иванова Todos los derechos reservados

Малко мъка за "преди"  и стръкче надежда за бъдещето..

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0