14 mar 2018, 8:39  

Още си ти

  Poesía
1.1K 2 2

Заминах аз надалече,
исках от теб да се скрия  вече.
Нови земи под краката ми,
Нова надежда във мене гори.
Нямам си никого тука,
Самотата на вратата ми чука,
Ще свикна с всичко зная,
Но любовта кога ли ще позная.
Дори да имам всичко на света,
На мен ми липсва най-много любовта..
Като дърво без корени съм аз,
Няма месец, ден и час..
Далече избягах да се лекувам от теб,
Но още за тебе е всеки куплет..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Иванова Todos los derechos reservados

*

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....