AnabeII

160 el resultado

Звезда 🇧🇬

Денят ми, сякаш прилеп бял
с главата все виси обратно.
Нощта свирепа е като кинжал
пронизва пак на грешно място.
Булевардите са пумпал див ...
366 1 7

Внимание, внимание! Влакът пристигна на вашият перон! 🇧🇬

Без куфар съм. Без билет и без часовник.
Малко чудо в този изпотъпкан свят.
В последното купе като забравен вестник,
за никъде пътувам без посока и адрес.
И сменяха се градове, и гари, и сезони- ...
634 2 12

Когато бърша праха от иконите 🇧🇬

Когато бърша праха от иконите съм тиха
като утроба на бездомна, в която зрее чудо.
.. и чувам как тревичките нашепват нещо,
на планетата във най-далечният от мене ъгъл.
Когато бърша праха от иконите съм малка, ...
383 1 9

Дамян Дамянов - От викове...

От викове, със мъка премълчани,
от грехове, дори несъгрешени,
от милосърдно подарени рани —
вулкани, неугаснали у мене,
от толкова несбъднати любови, ...
1.7K 5

Дамян Дамянов ,,Още съм жив,,

...
Ръката ми отвикна от писалката,
машинката ми пишеща ръждяса.
И се простих с илюзийката, малката,
че някога съм бил поет и пак съм. ...
1.8K 2 2

Заглавието предстои да бъде написано 🇧🇬

Заминава ми се.. Заминава ми се някъде..
Не знам къде.. Само да е някъде далеч.
Море да има. Да мога дълго да погледам
сълзите си накуп събрани. И, че ме има.
Да има пясък-милиони, милиарди песъчинки, ...
445 3 7

"Моето хвърчило" — ★ — Поезия и прочит Анабел

"Моето хвърчило" — ★ — Поезия и прочит Анабел
722

Трептиш във мен, трептиш...

Трептиш във мен, трептиш...
535 2 4

Чернова 🇧🇬

Ставах винаги в четири... Тогава, когато целият свят бе заровил носа си във възглавницата. Подгряваха ме поне час, преди голямата работа... Цял ден щях да обикалям града и да дишам праха на живота... Колко чист бе светът, когато се събуждаше... Птичките чуруликаха, слънцето погалваше уморените къщи, ...
428 1 2

Да виждаш със Сърцето 🇧🇬

Беше време, когато нямаше ни интернет, ни дискотеки, ни някакви по-особени забавления.. Това, което се случи, беше в едно забутано село преди мнооого години. Ще ви го разкажа тъй, както на мен ми го разказа бай Иван, дядото на Ставри - внук му, който го разказал на буля Евдокия, а тя на вуйната на ж ...
484 3 8

Черна любов ★ Поезия и прочит Анабел

Черна любов ★ Поезия и прочит Анабел
662

... 🇧🇬

по ъглите капят мълчания
с нажежени до синьо уста
земята сега е алена буква
и само небето има крила
потъват цифри в календара ...
357 2

По дрехите посрещат... 🇧🇬

Бях студентче, брато. Класика в жанра. Лекции, къркорещ корем, пиячка и курви. Щастие беше, когато мама пращаше колет. Манджички, курабийки, месце от прасето... А пък за уикендите, когато успявах да прескоча до наште... Еееее, нямаше такъв, кеф, братле! Като извадеше тате оная ми ти стара гроздова и ...
538 2 7

Снежинка 🇧🇬

Тя беше мъничка Снежинка...
И през прозореца видях я аз.
Надолу литнала с усмивка
в най-късния за мене час.
Обратно исках да се върне- ...
384 3 9

Очите, в които умира пролетта 🇧🇬

Пресече се небето в твоите очи
Мастило стана синевата - сенчица докрай ранена.
От седем дена птица в него не лети...
В тюркоаз замръзна на съдбата в нейната корона.
А ти, на който лицето бе от светлина, ...
341

... по стъклата с твоя молив ме рисуват ледовете 🇧🇬

Ти, който преболедува всички зими,
но още имаш скреж по миглите...
Нима те стигнаха лъчи незрими,
та ти няма моливът и листите?
Дали си вкусил пилешката супа ...
444 3 8

Моето усещане за творбата ,, Приказка за безкрайният град,, 🇧🇬

,, Имало едно време един град, който никога не свършвал. Както и да вървиш — наляво, надясно, нагоре, надолу, все си в града. Хората там били свикнали с това. Нямало табела „Край на града“, нямало поля или гори. Само улички — криви, прави, павирани, асфалтирани, мокри от дъжд или топли от слънце.,,
...
498 11

Играта и Времето ★ Поезия и прочит Анабел

Играта и Времето ★ Поезия и прочит Анабел
530 1 7

Инсценирана Пролет

Инсценирана Пролет
510 4

Дъжд - Дамян Дамянов

ДЪЖД
Дамян Дамянов
Плющеше като бесен. Всичко - мокро:
дърветата, паветата, града...
Вън всичко живо бягаше под покрив. ...
1.7K 2 3

Сън 🇧🇬

Сънувах те.. знаеш ли... А аз не сънувам. Поне не помня. Много от отдавна не помня. Дали, защото всички защити ми се включиха и ме пазят.. От какво ли... Приличам на усещане за пролетна, вишнева пъпка, замръзнала преди да разцъфти... Сънувах те.. Бяхме в една стая. Аз, ти и той. Имаше едно двойно ле ...
361 2 3

... една калинка върху моята длан си ти долетяла 🇧🇬

https://www.youtube.com/watch?v=Wf2mYdUUZuk
400 2

В очите на сърна 🇧🇬

Убита там на пътя. Застреляна във гръб.
Сърна лежеше мъртва и стичаше се кръв...
Потръпваше с крачета още в последния си час.
Кой?-попитах тихо, но нямаше сърната глас.
От асфалта исках да я вдигна. До нея приближих. ...
356 3 5

Когато миналото не разбира, че е мъртво...

Когато миналото не разбира, че е мъртво...
500 2

Заплачи 🇧🇬

Заплачи...
Заплачи, за да заплача аз...
Нали от мене част Си.
И аз от Теб съм част.
Сълзите крият се от мен, ...
335 5

Приказка ★ Дамян Дамянов ★ Прочит Анабел

Приказка ★ Дамян Дамянов ★ Прочит Анабел
523 1 2

Писмо за теб-Дамян Дамянов

Вдигни очи! За миг вдигни очи!
Защо? Не питай, просто погледни ме!
Помилвай ме и кротко помълчи,
и ако искаш двама ще мълчиме...
Защо? Не питай! Ти ще разбереш - ...
1.8K 2 4

Цветът на вишните 🇧🇬

Значи, отивам вчера в ранни зори да си платя гражданската отговорност на колата. Повехнал такъв, притеснен съм, карам колата в нарушение. Ще ме глобят, книжката ще ми вземат, може и затвор да ме вкарат задето съм немарлив и безотговорен. Гледам - няма полицаи! Те нали сега стачкуват, ускорявам колат ...
339 1 2

Прегърни ме 🇧🇬

прегърни ме...
от косите ми отронват се сълзи...
навярно вали навън или пък чудо е,
че в твоите коси попиват...
прегърни ме... ...
292

А казват, че сърцето не боли ★ Поезия и прочит Анабел

А казват, че сърцето не боли ★ Поезия и прочит Анабел
473

... а след дванайсет задължително вали

Дванайсет бе. Нощта отново хукна,
от себе си уплашена сърна...
От очите й една сълза търкулна
два черни облака... И заваля...
В дънер стар откри хралупа ...
1.7K

Импресия 🇧🇬

Беше един от онези есенни дни, в които ти ставаше тъжно заради самия сезон. Разхождах се в парка и се опитвах да мисля позитивно. Неделя... навсякъде играеха деца, а хората се наслаждаваха на гальовното слънце. Купих си бира и седнах на една пейка.След няколко минути една хвърчаща към мен топка я ра ...
367 5