12 abr 2025, 12:30

...

  Poesía » Otra
390 2 0

по ъглите капят мълчания

с нажежени до синьо уста

земята сега е алена буква

и само небето има крила

потъват цифри в календара

невидими са даже сламките

които рибите не виждат

когато им поникват пера

тротоарите събират кестени

въглени още топли в скрежта

листата есенни през фенерите улични

за миг в светулки оживяват

ала през клечката кибрит крилцата им

в този свят в най-черното угасват

затова на рибите отсъдени

бяха мълчанията които по ъглите

капят с нажежени до синьо уста...

изгорелите клечки кибрит

се сгушват в падналите счупени клони

последната от тях преди да изгасне...

благодари на Бога, че рибите

не могат да говорят

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анахид Демирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...