12 abr 2025, 12:30

...

  Poesía » Otra
372 2 0

по ъглите капят мълчания

с нажежени до синьо уста

земята сега е алена буква

и само небето има крила

потъват цифри в календара

невидими са даже сламките

които рибите не виждат

когато им поникват пера

тротоарите събират кестени

въглени още топли в скрежта

листата есенни през фенерите улични

за миг в светулки оживяват

ала през клечката кибрит крилцата им

в този свят в най-черното угасват

затова на рибите отсъдени

бяха мълчанията които по ъглите

капят с нажежени до синьо уста...

изгорелите клечки кибрит

се сгушват в падналите счупени клони

последната от тях преди да изгасне...

благодари на Бога, че рибите

не могат да говорят

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анахид Демирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...