daizy-crazy (Пепа Петрунова) - Obras

Най-търпеливите сини очи 🇧🇬

Не плачи, мила мамичко! Чуй, не плачи!
Знам, боли. Как да вярваме в чудо?
Този белег е стар и почти не личи.
А за другите имаме пудра.
Ти си толкова хубава! Толкоз добра! ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-06-18T10:54:55+03:00 1.4K 5 19

Половинки от дом 🇧🇬

Мило дневниче, знаеш ли, снощи дочух
нещо лошо и тъжно. И страшно.
То не беше нарочно! Но детският слух
сам намира кавгите домашни!
Татко викаше силно, а мама рева. ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-06-17T19:03:12+03:00 1.1K 8 16

Свиркай си 🇧🇬

Свиркай си! Болни и криви са зъбите на битието.
Страшно излиза на снимките, още по-страшно - на живо.
Лайква основно красивите. Другите чуват "заето".
Гълта ни жадно стотинките, после облича ни в сиво.
Днес си разхожда мисирките, вързани здраво с каишка. ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-06-15T07:38:58+03:00 832 7 8

Пръст на съдбата 🇧🇬

Има бърз (като триста пантери) ум...
Да е лоша ли? Явно е длъжна.
Някой казва, било климактериум.
Друг не вярва, че просто е тъжна.
Отговорна за всички преплетени ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-06-14T04:33:50+03:00 658 4 9

Войводи 🇧🇬

Тишина е. Навън са момчетата.
Нейде татко им делника бори.
Малко сприхав. Войвода на четата.
Своенравен. Добър. Непокорен.
Те го слушат. Попиват му думите. ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-06-11T07:36:47+03:00 825 6 8

Вълчица 🇧🇬

Луната е пълна. А пътят - все празен.
Очите ми властват над мрака.
От Бога прокъ́лнат, от Дявола мразен,
ела... В полунощ ще те чакам.
Оставях ти знаци. Сърцето разбито ...

daizy-crazy

Poesía

2022-06-09T10:05:55+03:00 580 8 13

Чифт криле 🇧🇬

Всичките пера са ми назаем -
свои не успях да си отгледам.
Вятърът, оказва се, не знае
как без чифт криле да ти е предан.
Първото е гълъбово синьо, ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-06-08T06:36:00+03:00 861 16 19

Малко късче от рая 🇧🇬

Бриз. Крайморска алея. Юни дреме разсеян,
лято с възел моряшки привързал.
Как искрят цветовете, как ехтят гласовете,
как разсипани стъпките бързат...
Сякаш бал е без маски. Сякаш пълно фиаско ...

daizy-crazy

Poesía » De amor

2022-06-07T08:29:30+03:00 1.7K 5 12

На Времето в грешния крачол 🇧🇬

Когато вместо да спиш, размишляваш по Айнщайн, Ницше, Пратчет и Дъглас Адамс :)
Надничам през синя пролука в ефира с копнеж по съседни вселени.
Но странно, Безкраят обратно се взира и страшно прилича на мене!
Е, вярно очите му мигат в тревисто - чудат светофар? За чешити?
Дали е сигнал? Или просто и ...

daizy-crazy

Poesía » Filosófica, Otra

2022-05-12T11:46:14+03:00 936 8 19

Добротворки 🇧🇬

Спомням си ги... Чудни, разнолики —
феите от приказното детство.
Някой път копаеха иглики,
друг път ги поливаха с вълшебство.
Първата — с червената забрадка, ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-05-05T06:47:09+03:00 920 4 10

Небе назаем 🇧🇬

Едно парче небе и две звезди ми дай назаем.
Не са ми нужни шатри и хиляда дълги нощи.
Светът ти, опустял керван, е чужд, недосегаем.
Но нека ти разкажа нещо. Знам, ще искаш още.
Аз приказки за кръв и злато и за мъст не зная. ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-05-04T09:51:59+03:00 548 5 12

Хиляда сто и две по Рихтер 🇧🇬

Не съм за обич. "О" плюс "бич" плюс мен — земетресение...
Хиляда сто и две по Рихтер ми е магнитудът.
Наместо да ми търсиш рози, си търси спасение.
Че не е знак за бистър ум да се захванеш с луда.
Не ме задиряй. Тия дири всъщност са на куче. ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-04-29T18:36:48+03:00 506 2 4

Усмивка-дъга 🇧🇬

Пусни го! И нека лети
в теб споменът — пъстро хвърчило.
Под слънчев венец да блести,
дъгата на глътки изпило.
Лилаво — за люляков цвят, ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-04-28T13:25:00+03:00 574 4 7

Юнски вятър 🇧🇬

Изчакай ме, не бързай. Ще дойде мойто време.
Родих се твърде стара в предишния живот.
Забъркала съм каша от сто и две вселени,
та точно с теб да яхна последния потоп.
Очите ти ги помня — със цвят на юнски вятър. ...

daizy-crazy

Poesía » De amor, Otra

2022-04-26T09:53:15+03:00 508 6 13

Ще се свие до камък Голгота 🇧🇬

Как живеем в мираж, че Великден е дата,
че е миг и в среднощ ще се случи...
Пак очакваме звън на далечна камбана,
та с "Воистину" свещ да запалим.
И след хиляди Петъци с тъжни разпятия ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-04-24T08:29:32+03:00 435 1 3

Защото е лисица 🇧🇬

Търкулнах се наивно в големия ти свят.
Не знаех, че такива измамил си хиляда —
невинни като мене, с душа от меден цвят.
Попях на твойто рамо. И после ме изяде.
А мислех се за умна. За хубава, добра. ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-04-23T08:44:10+03:00 659 7 12

Тъжносиньо 🇧🇬

Нима не пиша вече за любов?
Не ми остана. Тонове ти дадох.
Да хапнем днес? Какъв си философ...
Не чувствам глад. С лъжите ти преядох.
Защо съм си наметнала тъга? ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-04-22T09:32:54+03:00 1.2K 8 11

Нашата болна любов 🇧🇬

И в този следобед със цвят на ръжда
не ми е до болни любови.
Оставям си мислите вън под дъжда —
тежат като буца олово.
Събувам случайния спомен за нас, ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-04-21T10:00:53+03:00 1.1K 12 28

Лек за бяс 🇧🇬

На Надя с обич
В главата ми разчорлена се шмугна невестулка.
Побърка ме, за ден до пладне всичко овърша —
остави ме без капка ум, без мисъл, без шушулка...
А после слезе кат надолу — в тихата душа. ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-04-20T11:42:24+03:00 766 4 5

Човек да съм май поначало е грях 🇧🇬

Как строго ме гледаш иззад очилата!
Какво пак съм сгафила, татко Живот?
Нима те учудва, когато децата
копират бащите си, ход подир ход?
На глад ме научи — в ума и в стомаха, ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-04-10T22:08:33+03:00 678 6 6

Старият дувар 🇧🇬

Стихнал е дворът. И слисан изглежда
старият сив неизмазан дувар.
Стълбове слепи в калта се оглеждат —
празни канджи на незнаен рибар.
Помни чакълът игри на ашици, ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-04-08T16:18:49+03:00 576 4 17

"La donna è mobile"* 🇧🇬

Те ми казват: "Спри се, де!". Аз съм непреклонна.
С моя свят въртим се. Ѐ... mobile. La donna.
Две напред, една назад — с дните валс танцувам.
С Понеделник чувствам хлад. С Вторник се преструвам.
Сряда носи ми букет. Гневен е Четвъртък — ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-04-06T11:42:15+03:00 1.8K 7 25

Сляпата неделя 🇧🇬

Знам, че ми прилягаше перфектно.
Три пъти те мерих, като рокля.
Само раз... И сряза ме ефектно.
Още не успявам да се стопля.
Знам, че съживяваше плътта ми. ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-04-03T08:40:28+03:00 741 2 10

Добре съм... Спокойно! 🇧🇬

"Аз искам да пиша шедьоври!" —
бръмчи пак умът ми във рима.
"А аз предпочитам ордьоври" —
стомахът е гладен за трима.
Но устните с глас протестират: ...

daizy-crazy

Poesía » De humor

2022-04-02T08:56:24+03:00 1.4K 4 13

Тези къщи 🇧🇬

Ах, тези къщи, тези тихи църкви...
Дамян Дамянов
Влизал ли си някога във стара селска къща?
На живот мирише. И да няма живи хора...
Даже лента черен тюл вратата да прегръща, ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-04-01T10:06:17+03:00 1.7K 12 27

Като секвоя 🇧🇬

Писна ми от дребни хора. И от непукисти.
Предпочитам да съм втора, вместо да съм ниска —
там, в душата. Друг е ръстът — с добрини се мери.
Всеки сам си носи кръста? Беше тъй до вчера.
Днес не бих била против отляво да подхвана ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-03-30T08:56:07+03:00 638 2 6

Виждал ли си... 🇧🇬

— Ало? Аз съм Митко. Как си Тони?
— Чакам с мама на трамвайна спирка.
— Виждал ли си малко конче - пони?
Вчера с дядо ходихме във цирка!
— Леле, супер! Имаше ли клоун? ...

daizy-crazy

Poesía » Para niños

2022-03-29T09:11:47+03:00 1.8K 9

Едно кафе без мляко 🇧🇬

Копнея за онази юнска сряда,
когато в девет още ще е светло.
Да седна там, където Мракът сяда.
И да му сръбна глътка от кафето.
За простите неща да го разпитам — ...

daizy-crazy

Poesía » De amor, Otra

2022-03-29T09:00:49+03:00 721 2 12

Човече 🇧🇬

Хей, мамо, виж! С пастели нарисувах
едно човече. Май на мен прилича!
Очички, нос... Уши, за да ме чува.
А тук — сърце. Да може да обича.
Дъга завъртам лекичко с молива ...

daizy-crazy

Poesía » Para niños

2022-03-27T19:10:58+03:00 1.4K 6 22

Като гръб на котарак 🇧🇬

Вън е тъмно.
Таласъмно.
Не е вечер да обичаш...
Ще изчакам да се съмне, за да си сваря небе.
Черна котка ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-03-26T09:35:38+02:00 519 3 11

Матрица без дефекти 🇧🇬

Създадени сме тъй несъвършени.
Случайни. Генерични. Като пешки.
От рехав плат и дързост сме скроени.
И цял живот се спъваме във грешки.
Виреем в този свят почти надменно. ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-03-24T15:54:10+02:00 630 3 6

Епилог 🇧🇬

Бъди искра, която над нощта ми да огрее.
Светкавица бъди — до дъно мрака да разцепи.
И огън, дето пали дух и плът, за да ги сгрее.
Дори да се превърнеш в клада. И да стана пепел...
Бъди компас, че цял живот се лутам без посока. ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-03-22T13:23:47+02:00 493 5 7

Стара приказка 🇧🇬

Често хълцам. И с вълци самичка се плаша.
А от тях нямам страх. Колко тъп парадокс!
С вино бяло, преляло от празната чаша
те преглъщам, насъщен стремеж към детокс.
Че отровен, греховен и зъл се оказа ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-03-19T09:29:14+02:00 593 5 7

Поне ще помня 🇧🇬

Пише ми се... Боже, колко ми се пише!
Но и днес не може. Мислите са киша.
Въздух не достига да съм само своя.
Точно сто вериги чакат зад завоя
да си ги накича вместо броеници. ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-03-18T11:11:40+02:00 1.1K 6 6

Амбиция да станеш небосвод 🇧🇬

Жена съм. Не защото нося грим.
И не заради роклята лилава.
Аз просто не познавам друг режим –
живея да се грижа и прощавам.
Жена съм. Дъщеря, любима... Враг – ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-03-17T13:39:21+02:00 848 11 10

Апокалипсис – просто трябва да изчакаш 🇧🇬

– Хей, Господ е зарязал този свят.
Не искаш ли да си го вземем вкъщи? –
попита онзи белият, крилат.
А другият, с рогата, се намръщи:
– Защо са ми притрябвали съдби ...

daizy-crazy

Poesía » De humor

2022-03-16T10:44:04+02:00 803 10 14

Да бях те обичала 🇧🇬

Като стадо развързани сиви коне
те преследват в безсъница мислите.
Де да бях те обичала, можех поне
да повярвам, че тъй ми е писано.
Колко минаха - тихи и призрачни дни - ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-03-15T17:54:19+02:00 517 9 14

По-крехка душа на яйце от черупка 🇧🇬

На големия ми син
У мен бе останала само трошичка
сърце - залък нафора, късче тамян...
Раздавах го ден подир ден. Дадох всичко.
За теб все не стигаше - дъх да ти дам. ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-03-13T09:30:17+02:00 1.3K 11 25

Майка 🇧🇬

Ще подминеш навярно.
Не е гледка особена.
Носи кокали в пликче
и накиснат стар хляб,
за да храни помиярите ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2022-03-11T15:27:03+02:00 877 8 14

Защото бе ангел 🇧🇬

Ти няма да бъдеш от слабите, сине.
И никога няма да плачеш.
Дори да е тъмно. Дори да изстине
искрата под мойте клепачи.
Ти няма да бъдеш злочест и самотен. ...

daizy-crazy

Poesía » Otra

2014-12-04T18:12:53+02:00 1.3K 8 19