daizy-crazy
139 el resultado
Старото ми “Аз” ми е порядъчно широко.
Пълна бях с мечти. А виж ме колко съм вталена!
Хвърлям любовта – отдавна ѝ изтече срокът
в чакане да стана точно твой размер вселена.
Нищо, че и здравият разсъдък ми е хлабав, ...
Пълна бях с мечти. А виж ме колко съм вталена!
Хвърлям любовта – отдавна ѝ изтече срокът
в чакане да стана точно твой размер вселена.
Нищо, че и здравият разсъдък ми е хлабав, ...
1430
12
14
Отвори си прозореца, Господи!
Само миг се поспри и послушай...
Изгорихме последните мостове.
А в душите ни бие градушка.
Изоставихме, Господи, себе си ...
Само миг се поспри и послушай...
Изгорихме последните мостове.
А в душите ни бие градушка.
Изоставихме, Господи, себе си ...
3263
20
22
Забравената в мен си няма име.
Не се е врекла в Дявола, ни в Бога.
По устните ѝ пари младо вино,
а в зѐниците спи вековен огън.
Под ноктите на мрака е родена, ...
Не се е врекла в Дявола, ни в Бога.
По устните ѝ пари младо вино,
а в зѐниците спи вековен огън.
Под ноктите на мрака е родена, ...
1156
2
16
Не ме буди, когато си отиваш!
Забравила съм как да се сбогувам.
Пийни кафе, студено и горчиво.
А аз ще търся смисъл да жадувам.
Не ме буди! Едва ли имам сили ...
Забравила съм как да се сбогувам.
Пийни кафе, студено и горчиво.
А аз ще търся смисъл да жадувам.
Не ме буди! Едва ли имам сили ...
1154
4
21
Ако можех във стих да те сложа,
бих те писала с плам до безкрая.
Щях след всеки куплет, ако можех,
да те вдишвам, от страст да те вая.
Бих те галила с думи-русалки, ...
бих те писала с плам до безкрая.
Щях след всеки куплет, ако можех,
да те вдишвам, от страст да те вая.
Бих те галила с думи-русалки, ...
1049
1
8
Коя побъркана Фурия ни събра…?
Дали с едничка цел – напук да ни разделя,
та все не стигат две ръце, за да те спра
и все са малко две очи – да те намеря?
Каква прокоба над сърцата ни тежи...? ...
Дали с едничка цел – напук да ни разделя,
та все не стигат две ръце, за да те спра
и все са малко две очи – да те намеря?
Каква прокоба над сърцата ни тежи...? ...
1177
3
20
Бих ти разказала нещо за мен...
(Чай или истина? Мляко?)
Тих е светът ми. Мълчи озлобен.
Аз не мълча. И преграквам.
Смея се с глас на горките мъже, ...
(Чай или истина? Мляко?)
Тих е светът ми. Мълчи озлобен.
Аз не мълча. И преграквам.
Смея се с глас на горките мъже, ...
3711
10
41
За ден да бе разпрегнал битието,
аз нямаше от слабост да се скърша.
От тебе как се жънат ветровете
научих се. И сълзи как се бършат.
Направи ме жена, но не тогава, ...
аз нямаше от слабост да се скърша.
От тебе как се жънат ветровете
научих се. И сълзи как се бършат.
Направи ме жена, но не тогава, ...
1127
2
16
Боли ме вдясно – там, където те прибрах,
че във гърдите ми е сметище отляво –
с години трупани неистини и прах
от куп любови, дето бавно натежават.
Боли така, че и душата си ще дам ...
че във гърдите ми е сметище отляво –
с години трупани неистини и прах
от куп любови, дето бавно натежават.
Боли така, че и душата си ще дам ...
1273
2
12
Да се обичаме не смогнахме със теб
от толкоз бързане, безсъници и грижи.
Животът сдъвка ни, настръхнал и свиреп.
Не се научихме и рани как се ближат...
И за кога? Нали пътуваме на стоп ...
от толкоз бързане, безсъници и грижи.
Животът сдъвка ни, настръхнал и свиреп.
Не се научихме и рани как се ближат...
И за кога? Нали пътуваме на стоп ...
953
4
16
Родена съм със остра неспособност
да вярвам в режисиран хепи-енд.
Целувките ми имат срок на годност –
раниш ли ме, нагарчат за момент.
Към куп неща съм силно алергична: ...
да вярвам в режисиран хепи-енд.
Целувките ми имат срок на годност –
раниш ли ме, нагарчат за момент.
Към куп неща съм силно алергична: ...
3946
29
41
Хайде, поспи!
Стана време за лягане.
Бавно угасва големият свят.
(Само кажи
колко още ще бягаме – ...
Стана време за лягане.
Бавно угасва големият свят.
(Само кажи
колко още ще бягаме – ...
931
2
10
Обещай ми секунда от себе си.
Нека в тъмното тихо възкръсна,
да запърхат из мислите лебеди,
сътворени от вяра невръстна.
Излекувай за малко забравата ...
Нека в тъмното тихо възкръсна,
да запърхат из мислите лебеди,
сътворени от вяра невръстна.
Излекувай за малко забравата ...
1077
1
5
Усещам те. Боцкаш в окото ми, сякаш
на прах са строшени стотици кристали.
Повярвай ми, толкова пъти те плаках
и търсих парченца от зло огледало!
Студът си остана... А знаеш ли колко ...
на прах са строшени стотици кристали.
Повярвай ми, толкова пъти те плаках
и търсих парченца от зло огледало!
Студът си остана... А знаеш ли колко ...
1502
1
11
По "November rain" (Guns N'roses)
(посветено)
Отива ми! Господи, как ми отива
ефирният снежен сатен!
В дантела от облачно бяло се скривам, ...
(посветено)
Отива ми! Господи, как ми отива
ефирният снежен сатен!
В дантела от облачно бяло се скривам, ...
1306
1
18
"душата-номад" (Ангел Колев)
Бездомно се скитам по свят изтъркулен,
забързано-потен и втръснал.
Кръстосвайки, колко ли чифта цървули
в магарешки тръни съм скъсала... ...
Бездомно се скитам по свят изтъркулен,
забързано-потен и втръснал.
Кръстосвайки, колко ли чифта цървули
в магарешки тръни съм скъсала... ...
1225
1
15
Само веднъж си оставих сърцето
гладно и босо да скита.
Дирило щастие чак до небето,
само за теб ме попита.
Само един път заключих вратата – ...
гладно и босо да скита.
Дирило щастие чак до небето,
само за теб ме попита.
Само един път заключих вратата – ...
1401
2
17
Бавно прокрадва се залез над нивите,
вечер пришил с нескопосани ръбове.
Тия недели са само за живите,
мъртвите тръгват по мръкнало в събота.
Дрипаво тлее небето от въглени, ...
вечер пришил с нескопосани ръбове.
Тия недели са само за живите,
мъртвите тръгват по мръкнало в събота.
Дрипаво тлее небето от въглени, ...
1437
2
19
Обичам те, проклетнико, на клетъчно ниво,
със всяка фибра плът, неизлечимо, органично…
Любовен мазохизъм от подобно естество
попаднал би далеч отвъд графа „патологично”.
Токсичен си – насъщната ми доза наркотик, ...
със всяка фибра плът, неизлечимо, органично…
Любовен мазохизъм от подобно естество
попаднал би далеч отвъд графа „патологично”.
Токсичен си – насъщната ми доза наркотик, ...
1875
2
26
Не ми влияе смяната на климата,
графитено-оловното небе...
Прегръдките се въсят, че те имаха,
а днес са просто скръстени ръце.
И не от студ треперят плахо устните, ...
графитено-оловното небе...
Прегръдките се въсят, че те имаха,
а днес са просто скръстени ръце.
И не от студ треперят плахо устните, ...
1205
19
Ще измисля шоколадова дъга.
От очите ти ще взема
малко цвят и малко време
да се случа като утро над света.
А във тихите недели ...
От очите ти ще взема
малко цвят и малко време
да се случа като утро над света.
А във тихите недели ...
1203
3
16
Дотук да ме беше откраднал
поне седемнадесет пъти!
Накрая ще взема да падна,
обрулена с калпави пръти...
Не става, без пръст да протегнеш, ...
поне седемнадесет пъти!
Накрая ще взема да падна,
обрулена с калпави пръти...
Не става, без пръст да протегнеш, ...
2774
16
52
Полудях до втръсване
от минорни стихове.
Първо смях до пръсване,
после гневни викове.
Побелях от чакане ...
от минорни стихове.
Първо смях до пръсване,
после гневни викове.
Побелях от чакане ...
1154
10
На моята малка планета без звук
и времето не е на почит.
Не можеш да стигнеш със кораб дотук,
дори и дъга да прескочиш.
Живея във кръгла къщурка без под. ...
и времето не е на почит.
Не можеш да стигнеш със кораб дотук,
дори и дъга да прескочиш.
Живея във кръгла къщурка без под. ...
1179
2
19
Днес провеждам си чистка на речника:
Вече няма да ползвам „печал”,
„отчаяние”, „болка”, „обречена”...
Ще избърша душата с парцал.
Стоп... „душа” и „сърце” са за кофата, ...
Вече няма да ползвам „печал”,
„отчаяние”, „болка”, „обречена”...
Ще избърша душата с парцал.
Стоп... „душа” и „сърце” са за кофата, ...
1808
4
41
Какво да си приказваме, Животе?
Та с тебе вече всичко сме си казали...
Разпъна ме на повече Голготи,
отколкото за някой са предсказвали.
А спомням си, когато те обикнах, ...
Та с тебе вече всичко сме си казали...
Разпъна ме на повече Голготи,
отколкото за някой са предсказвали.
А спомням си, когато те обикнах, ...
1518
4
28
Погребах поредната агнешка кожа...
Омръзна ми, глупаво мое сърце!
Жена да не бях, бих подхванала ножа,
че първо изяждат добрите овце.
Все сляпо им вярваш... Не се ли научи, ...
Омръзна ми, глупаво мое сърце!
Жена да не бях, бих подхванала ножа,
че първо изяждат добрите овце.
Все сляпо им вярваш... Не се ли научи, ...
1730
2
35
"Остани като сън..."
Ще остана в очите ти – спомен за утре,
пеперудени мисли, шептяща тъга.
И ще топля сълзите ти, тайно, отвътре,
като мъничко слънце, посяло дъга. ...
Ще остана в очите ти – спомен за утре,
пеперудени мисли, шептяща тъга.
И ще топля сълзите ти, тайно, отвътре,
като мъничко слънце, посяло дъга. ...
1694
20
„… на без петнайсет от тъгата…”
... И не, че часовникът в мен е издъхнал,
но спрялото време наужким тиктака.
И не, че гласът е от жажда пресъхнал,
но ядно наум те проклинам във мрака. ...
... И не, че часовникът в мен е издъхнал,
но спрялото време наужким тиктака.
И не, че гласът е от жажда пресъхнал,
но ядно наум те проклинам във мрака. ...
1284
1
20
Не скръствам ръцете си. Рядко се кръстя.
През път – кръстопът. Натежава ми кръста.
С почивки го нося в почивното време.
Не нося на влюбване. Нося червено.
Побирам си мислите в просено зърно. ...
През път – кръстопът. Натежава ми кръста.
С почивки го нося в почивното време.
Не нося на влюбване. Нося червено.
Побирам си мислите в просено зърно. ...
1288
1
25
Без теб е скучно петолиние дъгата
и все към нищото в адажио се стича.
А точно мисъл и петнайсет след зората
небето в тъмно-глупав смокинг се облича.
Започва облачно да нервничи отгоре ...
и все към нищото в адажио се стича.
А точно мисъл и петнайсет след зората
небето в тъмно-глупав смокинг се облича.
Започва облачно да нервничи отгоре ...
1219
1
21
И какво, че позабравихме училищния двор,
а по чиновете никнат чужди рошави мечти?
Та нима не сме си същите – крилатият отбор,
дето пет години учеше се как да излети...
И какво като понякога говорехме във час, ...
а по чиновете никнат чужди рошави мечти?
Та нима не сме си същите – крилатият отбор,
дето пет години учеше се как да излети...
И какво като понякога говорехме във час, ...
877
9
С хартиени жерави дните постлах.
(Разказват, за чудо са нужни хиляда.)
Душата ми сива запърха сред тях
и тихо пред изгрева я изповядах.
Под цъфнала вишна се молих за нас. ...
(Разказват, за чудо са нужни хиляда.)
Душата ми сива запърха сред тях
и тихо пред изгрева я изповядах.
Под цъфнала вишна се молих за нас. ...
1296
19
На Хък
Летях цяла вечност на свойта метла
(Добре, че е кротка и още ме слуша!),
но вместо да стигна до нови слънца,
(Не знам как!?) паркирах под Кривата Круша. ...
Летях цяла вечност на свойта метла
(Добре, че е кротка и още ме слуша!),
но вместо да стигна до нови слънца,
(Не знам как!?) паркирах под Кривата Круша. ...
1928
1
11
(http://www.youtube.com/watch?v=gosY-UrpHcA)
Вземи в прегръдките си дивата стихия
и я помилвай плахо, сякаш се страхуваш.
Със галещ лък и нежни длани укроти я,
за да заплаче тихо, без да се преструва. ...
Вземи в прегръдките си дивата стихия
и я помилвай плахо, сякаш се страхуваш.
Със галещ лък и нежни длани укроти я,
за да заплаче тихо, без да се преструва. ...
1119
18
В ума ми Дяволът намери си площадка.
Със слаби ангели съм – там се заигра.
Накъса вярата ми, сякаш бе тетрадка,
а от мечтите – само пепел и пера...
„Кротувай, пакостнико!” - нежно го погалих, ...
Със слаби ангели съм – там се заигра.
Накъса вярата ми, сякаш бе тетрадка,
а от мечтите – само пепел и пера...
„Кротувай, пакостнико!” - нежно го погалих, ...
1841
4
13
Поспри се, за Бога! Достатъчно скита
из чужди фалшиви пиеси.
Момичето слънчево с русата плитка...
Върни се, за Бога! Къде си?
Остáви ме някога. Тук ме остáви. ...
из чужди фалшиви пиеси.
Момичето слънчево с русата плитка...
Върни се, за Бога! Къде си?
Остáви ме някога. Тук ме остáви. ...
1254
1
14
Какво да сторя утре със крилете ти,
когато ги свалиш и тръгнеш пеш?
Най-чаканите принцове са лебеди.
Но искаш ли ги, трябва да дадеш
от дните си, от нощите, от себе си, ...
когато ги свалиш и тръгнеш пеш?
Най-чаканите принцове са лебеди.
Но искаш ли ги, трябва да дадеш
от дните си, от нощите, от себе си, ...
2169
1
23
Пак осъмнах в ушите със вятър.
(А го бях изоставила... Честно!)
Днес е някак делфинено-лесно
да прескоча ръба на Земята.
Пак разляха се в мислите птици. ...
(А го бях изоставила... Честно!)
Днес е някак делфинено-лесно
да прескоча ръба на Земята.
Пак разляха се в мислите птици. ...
974
1
13
Не мога днес да пиша.
Пресъхнала е музата,
мастилото е свършило,
разхвърляни са страниците...
Събуждам се и дишам, ...
Пресъхнала е музата,
мастилото е свършило,
разхвърляни са страниците...
Събуждам се и дишам, ...
1001
7
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
