Защото бе ангел
Ти няма да бъдеш от слабите, сине.
И никога няма да плачеш.
Дори да е тъмно. Дори да изстине
искрата под мойте клепачи.
Ти няма да бъдеш злочест и самотен.
От горести няма да страдаш.
Не ще се катериш по стръмни Голготи.
И никога няма да падаш.
Не ще ме осъдиш с прошепнато „сбогом”
на скръбни и пусти години.
И няма да скиташ, забравен от Бога,
по чуждите друмища, сине.
Ти никога няма станеш предател.
И няма живот да погубиш.
Не ще се превърнеш в изгубен мечтател.
Но няма и с жар да се влюбиш.
Защото те няма... преди да те имам,
преди да узрееш във мене.
Уж имало време за всички ни, сине,
а тебе те взеха без време.
Аз никога няма да чуя гласа ти.
Не ще те наричам по име.
Прибра те Небето, тъй както те прати.
Защото бе ангел, мой сине.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пепа Петрунова Todos los derechos reservados
