DORA.1 (Тодорка Атанасова) - Obras

Раздяла 🇧🇬

Преди раздяла е много празно.
Опустял си, като забравен храм.
Само скърцането на вратата буди
и разбираш, че си сам.
Коленичиш пред олтара, ...

DORA.1

Poesía » Filosófica

2018-02-22T11:53:59+02:00 550

Зная, че ти си моят въпрос 🇧🇬

Зная, че ти си моят въпрос.
Моето многоточие, когато не зная какво да ти кажа.
Липсата на точка, поради това, че остана завинаги.
Разпилените запетаи, които ме бъркат (побъркват).
Моето възклицание, с безброй допълнения. ...

DORA.1

Poesía » De amor

2018-02-21T11:30:30+02:00 539

Клечка кибрит 🇧🇬

Вълшебството е в клечката кибрит.
Преди да драснеш набора от думи.
Преди да пламне, преди да се запали.
И всяка клечка има точен ред
в кутията преди да се отвори, ...

DORA.1

Poesía » Filosófica

2018-02-20T08:37:09+02:00 679 2

Дива душа 🇧🇬

Среднощно тишината проговаря .Отмята своето наметало.
Вятърът онемял прегаря, докоснал женското ѝ тяло.
Съблича душата ѝ със зъби скъсявайки дистанцията
помежду им. И плъзга се по тялото Луната, стаила дъх
пред голотата. ...

DORA.1

Poesía » Filosófica

2018-02-17T01:52:10+02:00 481

Носталгия по зарезанови дни 🇧🇬

Отдавна никой не ходи на лозето,
затънало в бурени, пръст и кал.
А някога на тихата земя е раждала лозата
най-сочните зърна.
Хранила е тя юнаци със своята пълна гръд. ...

DORA.1

Poesía

2018-02-15T12:15:53+02:00 448