21 sept 2011, 22:55

Нощна магия 

  Poesía » De amor
958 0 3
Когато луната по тебе пълзи,
заспиваш унило, а тя само тъжи.
Проблясва от ревност самотна звезда
като празна черупка, като празна душа.
Звезден прашец си запържва въздишки.
Тихо той сбира на куп крехки лунички.
А малко мишле по земята
вари си на супичка част от мечтата.
Тъй сложно изглежда и може би е
да залепиш частите на счупено сърце.
Чакаш изнервено изгрева в топлия кът,
дърпаш завесите - навик тъй скъп. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??