7 jul 2013, 22:23

Толкова отдавна 

  Poesía » De amor
870 0 4

Нощ е и вече заспивам.

С твойта аура се завивам.

Тъй си ми показала,

когат' си ме обичала.

 

Но толкова отдавна.

А сега - усмивката хладна.

Любовта ми имаше мечти

да заравя пръсти в косите ти.

 

Но толкова отдавна.

А сега - косата разпиляна.

По твоята същност

се стичаше нежност.

 

Но толкова отдавна.

А сега - ръка като стомана.

Спирам вече да се боря

макар да беше само моя.

 

Но толкова отдавна.

А сега - сама и виновна.

Ничия, празна и суха.

Къде си? А беше тука...

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??