inakrein
265 el resultado
Той не помнеше кога бе роден, нито го интересуваше кога ще умре. Градината бе неговото парченце рай и всеки ден, по дванайсет часа поне, човекът превиваше гръб да почиства плевели, сади и полива всички цветя, храсти и тревички в градината.
Особено внимание отделяше всеки път на малка олющена тенджер ...
Особено внимание отделяше всеки път на малка олющена тенджер ...
1158
15
-Трябва да легне като сърце на дланта ти – тихо ми обясняваше баба. – Да усетиш неговата сила и топлина. Вече си голямо момиче – трябва да имаш свой камък за баня.
Тази традиция - щом детето стане девойка, майката или бабата да изберат заедно с нея камък за баня, бе неписан закон в моето село. Мигът ...
Тази традиция - щом детето стане девойка, майката или бабата да изберат заедно с нея камък за баня, бе неписан закон в моето село. Мигът ...
1824
4
Зеленото око на планината ме гледаше иронично. Тишината проникваше в дробовете ми като опасен дим. Бягството изглеждаше успешно. Ала само на пръв поглед. Спомените и усещането за срутване на всички лавини в душата ми носеха аромата на разруха, отчаяние и гняв. Към себе си - неудачника, малодушника, ...
1331
9
Тя не подозира, че е влюбена. -
Разрошва облаците с ангелско перо;
Празнува всяко утро като чудо,
отпива слънце и дарява рождество.
Полива с милост съхнещи сърца. ...
Разрошва облаците с ангелско перо;
Празнува всяко утро като чудо,
отпива слънце и дарява рождество.
Полива с милост съхнещи сърца. ...
1061
8
Срещнах те преди Коледа. Елхите се въртяха като принцеси по витрините, окичени с човешките надежди и аз неусетно станах част от тяхната магия. За малко бях принцеса, светех цялата в слънчеви надежди, забравила, че празниците ще вършат в началото на януари и аз отново ще се превърна в обикновено моми ...
1480
16
Мъгла, сребриста и тънка – пяжина в нощта на душата. Гледах право в нея. Колкото повече се взирах, толкова повече заприличваше на момиче, обвито с воал. Срамежливо криеше лицето си, но ме викаше натам, дърпаше младата мъжка душа неудържимо, както невеста своя жених.
Северният руски град не бе от най ...
Северният руски град не бе от най ...
1872
8
Вятърът се усукваше около полите на младата жена, сякаш искаше да я спре. Пътят бе тъмен, каменист, с много завои, а светлина от хан не се виждаше. Магда обаче вървеше бавно и упорито, прегърнала до сърцето си стара дървена икона, останала от нейната баба. Точно до сърцето ú стоеше тя и пулсираше за ...
1371
11
Жените
в македонския ми род
не плачат.
Посрещат драконите
с вдигнато чело. ...
в македонския ми род
не плачат.
Посрещат драконите
с вдигнато чело. ...
1164
9
Бразилското пристанище като резенче портокал светна пред погледа ми в далечината. Усетих прилив на щастие, усмивката ми се изтегна като в хамак от единия край на лицето до другия. Представих си всичките екстри на сушата – хубави питиета, страстни бразилки и нощи, изпълнени с музика, танци и веселба. ...
1320
10
Между потока и алеята с диви сливи в горещия летен следобед спеше къщата с петуниите. Или може би само припичаше старите спомени в прегръдката на лятното слънце. Сънят бягаше от уморените мисли на старицата и се протягаше като дворна котка в аромата на диви петунии. Колкото красиво бе морето от бели ...
1518
12
Въздухът бе толкова горещ и гъст, че можеше да се отреже с нож. Кафенетата по пешеходната зона от двете страни на улицата преливаха с хора, пиещи с наслада студени коктейли и бира. Яворите разперваха клони като крила над човешките грешни души и дишаха лятото на големи глътки. Дори музиката в заведен ...
1851
7
Сама жена на плажа
Като старо любовно писмо
къса облаци
и ги хвърля на вятъра.
Пие лято на парещи глътки, ...
Като старо любовно писмо
къса облаци
и ги хвърля на вятъра.
Пие лято на парещи глътки, ...
1243
2
11
В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, внукът на дядо Георги, бе завършил медицината и си идваше доктор в тяхното село. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучетата се отъркаляха в пес ...
1969
18
Мечтите спят
във миглите на времето
и чакат
да разцъфне сутринта,
за да поемат ...
във миглите на времето
и чакат
да разцъфне сутринта,
за да поемат ...
933
6
Лятото покриваше златните ниви с коси. Облаците се оплитаха в къдриците му, а птиците кацаха като панделки върху тях. Земята потръпваше влюбено под стъпките на галещото слънце. Целувките пареха кожата ú, но тя обичаше да усеща силата им. Това я караше да се чувства жива.
До една нива край извора лят ...
До една нива край извора лят ...
1662
7
Те нямаха букети на гробовете,
венци от скъпи траурни цветя.
Тържествени хвалебствени слова
не чете никой в памет на героите.
Закичени с медали от куршуми, ...
венци от скъпи траурни цветя.
Тържествени хвалебствени слова
не чете никой в памет на героите.
Закичени с медали от куршуми, ...
5474
11
*Разказът е отличен с Втора награда в Националния литературен конкурс, посветен на творчеството на Никола Вапцаров, град Благоевград – декември 2011г., в раздел Проза.
Кой му лепна този прякор, не се разбра. Ала се оказа като втора кожа за буйния тинейджър с непокорен характер. Не бе любимец нито на ...
Кой му лепна този прякор, не се разбра. Ала се оказа като втора кожа за буйния тинейджър с непокорен характер. Не бе любимец нито на ...
1807
18
Баща ú удари по масата:
- Ще се омъжиш за Ибрахим! Казах! Иначе сме загубени!
Айшенур стоеше безмълвна - искаше небето и земята да се разтворят и погълнат. Сълзите се търкаляха по шоколадовите ú страни и мокреха копринения шал, както вечерният дъжд дърветата навън.
Застаряващият Ибрахим взе красавиц ...
- Ще се омъжиш за Ибрахим! Казах! Иначе сме загубени!
Айшенур стоеше безмълвна - искаше небето и земята да се разтворят и погълнат. Сълзите се търкаляха по шоколадовите ú страни и мокреха копринения шал, както вечерният дъжд дърветата навън.
Застаряващият Ибрахим взе красавиц ...
1939
12
Зяпах през прозореца скучния пейзаж – редуващи се хълмове с ниски храсти, малки селски нивички с царевици – някои с изрязани стебла, други още жълти и сухи, като бойци на пост. Есента бе минала с голямата метла и полето бе покрито с довяни от различни посоки листа. Дърветата протягаха мързеливо клон ...
2854
21
Тази история се случи много отдавна, но както птиците прелитат морета да се върнат у дома, така и тя се върна да ме стопли и докаже, че Любовта е най-сладката вересия, която Господ дава на хората.
Бях малък, когато си отиде дядо Аристиди. Живееха в малка къща в стария Несебър с красивата баба Лила, ...
Бях малък, когато си отиде дядо Аристиди. Живееха в малка къща в стария Несебър с красивата баба Лила, ...
1765
1
18
От години купувахме кромид от една и съща жена на пазара. Не знаехме нейното име, нито семейното ú положение. На всеки опит за завързване на приятелски разговор жената отговаряше с пълно мълчание и скоро се отказахме да се доближим до нея.
Тя стоеше в дъното на пазарската улица, под сянката на дива ...
Тя стоеше в дъното на пазарската улица, под сянката на дива ...
1408
24
Времето е лицемерна котка -
изяжда млякото и драска всеки път,
когато нежно искаш да е твоя.
И мажеш йод, пониква нежна плът,
умилква се край тебе котаранка, ...
изяжда млякото и драска всеки път,
когато нежно искаш да е твоя.
И мажеш йод, пониква нежна плът,
умилква се край тебе котаранка, ...
888
4
Милост
Светла вървеше като насън. В джоба стискаше пет лева, а наближаваше Коледа. Трябваше да купи лекарства за детето, елха, храна, подарък. Бе разпределила декемврийската заплата до стотинка, мислейки, че ще се справи. Само не бе предвидила грипа - този „коледен подарък” я удари право в сърцето. ...
Светла вървеше като насън. В джоба стискаше пет лева, а наближаваше Коледа. Трябваше да купи лекарства за детето, елха, храна, подарък. Бе разпределила декемврийската заплата до стотинка, мислейки, че ще се справи. Само не бе предвидила грипа - този „коледен подарък” я удари право в сърцето. ...
1122
12
Черна Коледа
Онази черна Коледа върни,
когато ми откраднаха Душата!
Хукна да я търсиш и взриви
следите си! И още те очаквам. ...
Онази черна Коледа върни,
когато ми откраднаха Душата!
Хукна да я търсиш и взриви
следите си! И още те очаквам. ...
985
10
Земята и небето разделих,
сред Ада търсих,
гмурнах се във Рая.
На ветровете силата изпих,
с кошмарите пътувах сред безкрая. ...
сред Ада търсих,
гмурнах се във Рая.
На ветровете силата изпих,
с кошмарите пътувах сред безкрая. ...
2918
14
- Чувал ли си поверието из нашия край за трите мории? - Донката погледна питащо фотографа от София.
Мъжът само повдигна рамене и това накара спътника му да продължи.
- Когато се роди дете, на третата вечер пристигат трите мории – едната е черна, а другата бяла. Пък третата никой не знае каква е. Сяд ...
Мъжът само повдигна рамене и това накара спътника му да продължи.
- Когато се роди дете, на третата вечер пристигат трите мории – едната е черна, а другата бяла. Пък третата никой не знае каква е. Сяд ...
2810
27
Кучката се появи в средата на лятото. Измършавяла, сякаш е била път от пустинята до балканския град, тя едва се държеше на слабите си крака. Застана пред мекичарницата като затворник, който очаква смъртна присъда или помилване. Не приближаваше купувачите, не се умилкваше в краката им. Стоеше горда д ...
1243
18
Дъждовните облаци се плезеха на засъхналата земя. Усещаха нейното нетърпение и си играеха с жаждата ú. Лозата размърда листа нетърпеливо в лятната задуха. Земята облиза попукани устни и тревите стиснаха уморени очи. Трябва да завали, трябва най-после да завали! Гроздовете потрепнаха, листата като ве ...
2349
24
Жената се ослуша тревожно и погледна към планината. Навсякъде вреше и кипеше от месец и тя преглътна мъчително. Мъжът ú беше на фронта, а тя сама с децата и стария свекър едва смогваха с полската работа. Слуховете, донасяни от преминаващи, караха сърцето ú да замръзва. В устата на всички бяха издева ...
1447
23
Бежанците застанаха на брега и Рупелското дефиле зловещо замлъкна. Трупове лежаха по камъните и в самата река. Хората уплашени подтичваха насам-натам и всеки се молеше да оцелеят поне децата му, докато стигнат България.
Водата беше студена, есента настъпваше, а трябваше да се мине на другия бряг. Аз ...
Водата беше студена, есента настъпваше, а трябваше да се мине на другия бряг. Аз ...
1718
1
16
Стоеше пред витрината и разглеждаше дрехите от рисувана коприна. Цветовете преливаха в жълто, оранжево и червено, като огън, който галеше сетивата. Прииска му се да погали материята с ръка, както по времето, когато рисуваше. Беше толкова отдавна или толкова скоро, сякаш предишен живот или сънувано б ...
1726
1
11
Творчески експеримент – една история – два разказа – вижте разказа „Овенът Горчо” на Иван Христов - Рудин
Бях смело момче. По-дръзко от всички в цялата махала. Не трепвах нито от приказките за Торбалан и Баба Яга, нито от историите за вампири и таласъми, които вечер по-големите разказваха около огън ...
Бях смело момче. По-дръзко от всички в цялата махала. Не трепвах нито от приказките за Торбалан и Баба Яга, нито от историите за вампири и таласъми, които вечер по-големите разказваха около огън ...
1192
18
Вървеше по тъмната улица с ръце в джобовете. Бързаше след убийствения ден към уютната мекота на дълбокото кресло в дома си. Жадуваше да избяга от мислите за бизнес, сделки, проценти и печалби.
Ниско прелитаща птица го накара да погледне с копнеж небето и да завие бързо към сградата. Поздрави разсеян ...
Ниско прелитаща птица го накара да погледне с копнеж небето и да завие бързо към сградата. Поздрави разсеян ...
1612
19
Привечер. От взиране очите ú сълзят и парят. Ръцете стискат възлестите колене, приглаждат тъкана престилка. Ето, задава се мъж с колело. Облаци кацат мързеливо в смокинята и сянката им мъгли и без това слабите ú очи. Ванчо е, прибира се от работа. На колелото виси мрежата с черен хляб за кокошките и ...
1953
13
Слънцето прежуряше летния юлски следобед. Ванката погледна през прозореца на кухнята и видя как фигурата на майка му се скри зад дърветата. Беше време да събере тайфата и да отидат на Струма.
Прехвърли през ума си задачките, поставени за деня и реши, че само за час-два ще отскочат до реката и после ...
Прехвърли през ума си задачките, поставени за деня и реши, че само за час-два ще отскочат до реката и после ...
1217
12
Мракът разплете коси и прегърна малката стаичка. София се отпусна изтощена на коравия нар и притвори клепачи. Пред очите ú танцуваха червени и жълти слънца – ароматът на ябълки пърхаше из цялата къща. Преглътна с мъка и постави ръка на издутия си корем.
Цял следобед сортираха ябълки. Никой в селото ...
Цял следобед сортираха ябълки. Никой в селото ...
3255
3
16
Чинията с урда* стоеше непобутната на трема*. До нея в панерче просветваха току-що откъснати розови домати с капчици вода по тънката кожица, като бисери. Вуйна направи последен опит да ни проагитира да хапнем за закуска филия извара с домат. Ние обаче упорито се цупехме на храната, надявайки се да п ...
2988
14
Чакаше го да се върне, а се молеше да не прибере. Трябваше да се обади, но бе доволна, че телефонът мълчи. Парите свършваха, хората заминаваха от България, а тя не знаеше кой път да хване. Обземаше я ужас при мисълта за мъжа ú и сърцето ú се вледеняваше. Страхуваше се от това, което става, искаше да ...
1768
17
Прохладата на бадемовата сянка погали кожата ù и змията се протегна доволно. От храстите можеше да огледа пътя като на длан. Време беше. Слънцето стоеше високо и кръвта ù пулсираше сладостно. С всяка клетка усещаше приближаващи мънички стъпки. Тя е. След малко щеше да се покаже на вратата на гробища ...
1376
9
Творецът е човешко същество – с право да бъде себе си, да избира, да съзидава. Колкото повече търси, колкото по-дълго върви към хоризонтите на душата си, толкова по-илюзорно е достигането до онзи Едем, за който мечтае.
Дяволът в образа на Компромиси го следва по петите, изкушавайки го със слава, без ...
Дяволът в образа на Компромиси го следва по петите, изкушавайки го със слава, без ...
2328
11
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
