В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, внукът на дядо Георги, бе завършил медицината и си идваше доктор в тяхното село. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучетата се отъркаляха в песъчливите улици няколко пъти.
Във вторник самият Монка пристигна цял целеничък в здравната служба. Цялото село се изсипа пак на площада да види с очите си и да въздъхне с облекчение. Нямаше лъжа, нито измама. Имаха си доктор, и то не какъв да е, а внукът на най-умния човек в селото. Е, млад беше, ама ще се научи, успокояваха се хората. Наше момче е, няма да ни обърка лекарствата.
В сряда опашката от хора пред кабинета засенчи дори тази за маслини и вносен прах за пране от миналия петък. Доктор Георгиев преглеждаше, пишеше рецепти, съветваше, даваше нареждания на сестрата и санитарката като истински Наполеон, което всички пациенти благоговейно одобряваха с едно: „Аферим, Монка, машшалах, баш к ...