Karolin
26 results
-Жътва е. - засуети се момичето и седна в прахта. Заби кокалестите си пръсти в песачливата тънка коса.
-Калино, Калино каква ти жътва бре дете? - бабата я огледа сърдито.
-Мрът хора. Не виждаш ли какво става? Толкова измряха, а не е минала и половината година. Не мога вече.
-Какво да става? Такъв е ...
-Калино, Калино каква ти жътва бре дете? - бабата я огледа сърдито.
-Мрът хора. Не виждаш ли какво става? Толкова измряха, а не е минала и половината година. Не мога вече.
-Какво да става? Такъв е ...
354
...Надеждата се заражда в мрака...
Дървото се извисяваше на високо, короната му беше се разперила на широко. По клоните тук-там имаше повяхващи листа държащи се едва, едва. Останалите бяха зелени, жълти, червени. Гледката беше необяснима, сякаш всички сезони едновременно го бяха споходили.
Селесте п ...
Дървото се извисяваше на високо, короната му беше се разперила на широко. По клоните тук-там имаше повяхващи листа държащи се едва, едва. Останалите бяха зелени, жълти, червени. Гледката беше необяснима, сякаш всички сезони едновременно го бяха споходили.
Селесте п ...
444
1
3
Не плачи за мен, а в сън ме превърни.
Запали ми свещ и ще се върна,
за да те прегърна.
Не ще те пусна да угаснеш в мрак.
Запази ме като спомен. ...
Запали ми свещ и ще се върна,
за да те прегърна.
Не ще те пусна да угаснеш в мрак.
Запази ме като спомен. ...
405
1
2
Стрелките на часовника потракваха ритмично. Само те напомняха, че времето не е спряло в действителност. Само така й се струваше. Болката от премълчаното я настигаше, завихри се около тялото й и я стисна за гърдите. Искаше да крещи, да плаче, но когато отвори уста се отрони само един безгласен, но уж ...
434
1
1
Несериозно, онази година беше ужасна. Започна зле, от лошо на по-лошо. Пълна трагедия. Бях решила, че ще се превръщам в онези студени, прагматични млади момичета. Без мечти и копнежи. Само с нужди, но не от топлина, имах си топлина. Голям черен лабрадор се грижеше да не ми е студено в леглото нощем. ...
738
3
5
Когато съм щастлива.
Когато ми върви.
Когато имам и във мене лято е.
Ти до мен ще си, нали?
Когато ми е тъжно. ...
Когато ми върви.
Когато имам и във мене лято е.
Ти до мен ще си, нали?
Когато ми е тъжно. ...
261
1
1
Всяка история си има две страни.
Добрата и лошата.
Всички сме герои и злодеи, ние сме истински.
Реални, разбрани и неразбрани.
Често изгубени в превода, търсещи смисъла. ...
Добрата и лошата.
Всички сме герои и злодеи, ние сме истински.
Реални, разбрани и неразбрани.
Често изгубени в превода, търсещи смисъла. ...
594
1
5
1157
4
28
Дълго мислих, как да го кръстя това и какво да го заявя.Синковец - хвалебствено название (Нашият синковец изненада всички с изпълнението си). Държа да кажа, че си е чисто погледнато от смешната страна. Обичам си детето и мъжа. Нищо, че единият е чепат. Та така.
У дома си отглеждам от ония малки прим ...
У дома си отглеждам от ония малки прим ...
447
1
10
999
5
13
Всички ние носим белезите си. Понякога се стараем да ги прикрием, да ги заровим сякаш никога не е било.
Друг път избираме да ги дамгосаме, открито признавайки:- "Да случи се, да оцелях. Това е моята болка, но и моята сила!"
Аз съм от вторите, избрали дамгосване за цял живот. И това е така, защото ня ...
Друг път избираме да ги дамгосаме, открито признавайки:- "Да случи се, да оцелях. Това е моята болка, но и моята сила!"
Аз съм от вторите, избрали дамгосване за цял живот. И това е така, защото ня ...
798
7
17
Тъмнината ги поглъщаше, димът и миризмата на потни тела желаещи близост придаваше усещане за още по-задушевна обстановка. Алкохолът си казваше думата и хората ставаха все по жадни. Гърлата им изгаряха, но не за вода, не, те жадуваха страст. Жените мятаха съблазнителни погледи на този и онзи и се над ...
551
1
15
Движи се грациозно,
отличава се в тълпата.
Докоснеш ли я опиянява.
Гледа те в очите и те хваща в клопка.
Токчетата Prada, са само за подсказка. ...
отличава се в тълпата.
Докоснеш ли я опиянява.
Гледа те в очите и те хваща в клопка.
Токчетата Prada, са само за подсказка. ...
563
1
6
Кухнята на семейство Добреви беше голяма и уютна. В момента в нея се разнасяха редица прекрасни миризми напомнящи на Сам за детството му. Той се подпря на плота и загледа майка си. Стефания подреждаше чиниите с голямо старание, на Сам му стана смешно. Откога му повтаряше, че иска да я запознае с няк ...
571
4
Бел–Роуз остана, по средата на супера като ударена с мокър парцал. Нито можеше да мръдне, нито да мигне.Усети как сърцето ѝ се свива. Видя Григор, едно от момчетата на Алексей, беше в супера с някакво момиче и той се взираше в нея, вече в продължение на минута. Как да мръдне, ако побегне ще я подгон ...
517
1
4
-Бел Роуз. –предъвка името й, опита го и му загорча. Бел-Роуз Стоянова-Германович. Да горчиво и тръпчиво. Загледа се навън , по прозореца се стичаха дъждовни капки. Опря глава на стъклото. Градът спеше, поне за повечето , за него и колегите му в управлението нещата стояха различно. Телефонът му звън ...
537
6
Нов ден, нов шанс. Сам стана от леглото и направо се запъти към терасата. Запали си цигара и се загледа в планината отсреща. Дежурството снощи беше тежко. Бяха ги извикали на обир на малко квартално магазинче. Женицата вътре беше страшно изплашена и само заекваше, не успя да си каже и буквата дори. ...
539
1
7
-Човече, защо се опитваш да се убиеш?
Сам стоеше на върха на старият лифт и гледаше право надолу към скалите.
-Качи се, не бъди страхливец!-подвикна към Павел. –Много е готино, от тук се вижда цяла София. Ето там, живее. –вдигна поглед и се загледа в еднаквите отдалеч покриви, само нейният се различ ...
Сам стоеше на върха на старият лифт и гледаше право надолу към скалите.
-Качи се, не бъди страхливец!-подвикна към Павел. –Много е готино, от тук се вижда цяла София. Ето там, живее. –вдигна поглед и се загледа в еднаквите отдалеч покриви, само нейният се различ ...
825
4
Той беше откровен човек, привидно отворен към всеки. Но нещо в него беше тъмно, много тъмно. За сега добре го контролираше и криеше спотаено в дебрите на ума си. Но въпреки самоконтрола, понякога не удържаше всичко така спотаено. Лесно палеше, импулсът и бързите действия... му навличаха проблеми. А ...
662
2
8
Повтори го отново - жената трябва да е жена..
Знаеш ли, аз съм родена от морската пяна, а вятърът ми е баща!
Мога да съм нежна, мила и добра.
Такива ни искате вие, нали?
Покорно смирени в мъжкият ви свят. ...
Знаеш ли, аз съм родена от морската пяна, а вятърът ми е баща!
Мога да съм нежна, мила и добра.
Такива ни искате вие, нали?
Покорно смирени в мъжкият ви свят. ...
585
1
1
Понякога ми се мълчи.
В мълчанието си сам, нали?
И все си мисля за неща:
Как устроен е света?
Колко ли тежи това, да си сам в нощта? ...
В мълчанието си сам, нали?
И все си мисля за неща:
Как устроен е света?
Колко ли тежи това, да си сам в нощта? ...
527
1
1
Ръцете ти са благословени. С каквото и да се захванеш можеш да се справиш. Не го забравяй!
Бъди променлива, бъди буря и стихия. Бъди непредвидима, усещай болка и тъга, за да може истински да се насладиш на радостта. Бъди мразена, за да познаваш любовта. Бъди отрова, за да те използват , като лек. Кр ...
Бъди променлива, бъди буря и стихия. Бъди непредвидима, усещай болка и тъга, за да може истински да се насладиш на радостта. Бъди мразена, за да познаваш любовта. Бъди отрова, за да те използват , като лек. Кр ...
330
Вдъхвам живот.
Виждам отвъд.
Внедрявам в текст.
Иначе казано, синтезирам объркания си ум.
Виждам отвъд.
Внедрявам в текст.
Иначе казано, синтезирам объркания си ум.
292
Искам да бягам, да бягам до откат. Да не мога да си поема въздух, дробовете ми да горят, гърлото ми да е в пламъци, гръдният ми кош да боли да пулсира, сърцето ми да заплашва да го пробие. Да съм замаяна , да не мога да се задържа на крака, само така ще знам, жива съм! Жива и боля, кървя, чувствам. ...
336
Разказвал ли съм ти за нея? Изгледаше толкова студена и прагматична, но вгледаше ли се в очите ѝ, той откриваше нови вселени.Невидими за околните. Никой не я познаваше така както той, не допускаше друг толкова близо до болките и страховете си, до надеждите и мечтите, до най-съкровените си и дълбоки ...
944
3
5
Тъжна песен в тъжна утрин зазвучава,
улицата малка с бедна кръв залята,
така осъмва София на мизерия богата.
Страна вековна с традиции, но къде ù е красотата?
Отидоха си хората добри за чуждите страни ...
улицата малка с бедна кръв залята,
така осъмва София на мизерия богата.
Страна вековна с традиции, но къде ù е красотата?
Отидоха си хората добри за чуждите страни ...
778
1
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
