LyudmilaStoyanova (Lyudmila Stoyanova) - Obras

Отвъд суетата и амбицията- пътят към тук и сега. 🇧🇬

Ненавиждам суетата, крещящата циничност в очите на хамстера, впримчил и последните си нервни окончания в колелото на "успеха". Успех, изтъргуван на дребно, на тъмно и гузно, но биещ се в гърди и изискващ признание... Болната амбиция е като жестока дресьорка на нашите чувства и емоции. Тя ги удря, за ...

LyudmilaStoyanova

Prosa » Otros

2024-06-06T17:58:29+03:00 778 4 3

Мечта 🇧🇬

Събрал солта от пясъците на прибоя,
дъхът ти повей носи на сълза,
навярно някога ще бъдеш моя-
отречена през времето мечта.
И в хладни пръсти ще те стискам, ...

LyudmilaStoyanova

Poesía » Filosófica

2024-06-05T06:02:46+03:00 577 2 2

За бъдещите зрелостници 🇧🇬

Учените от института за „Целенасочено Ерудирано Репродуциране на Бозаещи Ентусиасти и Ритуално Биологично Лансиране на Алогични Гафове“- съкратено ЦЕРБЕР БЛАГ, откри най-добрият начин за подготовка на съвременните зрелостници по БЕЛ и литература. Изследователите решиха да интегрират специфичната уче ...

LyudmilaStoyanova

Prosa » De humor

2024-06-04T20:48:22+03:00 813 2 6

Голям Кяр 🇧🇬

Пролетта дойде така неочаквано и бързо покрай поречието на река Осъм, че ледените шапки на тихата вода се напукаха от яд и притеснение.
Клокоченето в плитчините на тази провинциална рекичка донесе успокоение на северният вятър и той утихна в полите на тучните полянки.
Малки жълти петънца засветиха п ...

LyudmilaStoyanova

Prosa » Relatos, De humor

2024-06-02T20:53:43+03:00 912 1 8

Деца 🇧🇬

На Бога светещите чудеса,
с усмивки слънчеви - деца,
дойдохте днес на този свят,
да учите големите на занаят.
Как лесно се обича и прощава, ...

LyudmilaStoyanova

Poesía » Otra

2024-06-02T08:51:27+03:00 483 3

Родени сме 🇧🇬

В света роден си да обичаш,
да имаш дух и свобода,
живота си със мъдрост да пресичаш,
по пътя верен на Христа.
Да имаш вяра-като зрънце, ...

LyudmilaStoyanova

Poesía » Filosófica

2024-06-01T08:15:49+03:00 540

Номер 1990 или творческото съзнание в лабиринтите на цифровия свят 🇧🇬

Време е за презареждане на обвивките! - каза накъсано и с лека електронна вибрация един малък дрон, прелитайки през стаята на 1990.
- Обектът е в покой… - продължи изкуственият надзирател и кацна на масата до леглото му.
В този момент стотици хиляди светлинни сигнала преминаха през пространството съ ...

LyudmilaStoyanova

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2024-05-30T16:22:13+03:00 561 1 3

Сънувах човек 🇧🇬

Сънувах човек, с очи събрали блясъка на северните ледници и топлината на тихите целувки по южните крайбрежия от влюбени. С цвят на кафе и гора...Пълни с дивост и безмерен покой...Сънувах очи, които ме гледаха и в стъклено-позлатените им зеници избухваше свобода.. Раждаше се истина, умираше страх. См ...

LyudmilaStoyanova

Prosa » Otros

2024-05-29T06:03:13+03:00 785

Изборът 🇧🇬

Изборът
Болката кацна на рамото ми, като черен гарван, очите му бяха червени, а в гласът му се чуваше викът на Один. Езически бяс вилнееше в изгорелите стърнища на ума и като леден вятър покосяваше всеки пролетен цвят. Мечът още стоеше дълбоко забит в онази скала. Артур отдавна го нямаше, рицарите б ...

LyudmilaStoyanova

Prosa » Relatos

2024-05-28T07:59:49+03:00 483

Най-важният въпрос 🇧🇬

Живеем смели в купища лъжи,
разплитаме въжето на съдбата,
а някой хвърля ни трохи,
залъгва ни и ни премята.
Но тленни са парите жалки. ...

LyudmilaStoyanova

Poesía » Civil

2024-05-26T07:30:13+03:00 1K 3 1

Там, където изчезват гръмотевиците 🇧🇬

Горчива тишина покълваше в очите на нощта...Песента на щурците изведнъж се смеси със студения дъжд и замря. Четири светкавици, като котешки нокти раздраха небето и после изчезнаха. Гърмът не дойде, забави се..., като че ли нощта го погълна... Сълзите на Зевс се стичаха по капчуците. Някой беше откра ...

LyudmilaStoyanova

Prosa » Otros

2024-05-25T06:06:19+03:00 540 2

Почит 🇧🇬

Не е от камък душата
и няма плът и кости,
разлятото вино в земята
на кръст за Бог да прости,
не ще измие болката във нея, ...

LyudmilaStoyanova

Poesía » Filosófica

2024-05-24T06:16:13+03:00 482 2

Има ме 🇧🇬

Има ме...Дишам и усещам допира на времето по лицето си. Дъждовните капки замръзват в небето и се превръщат в малки парченца истини. Истините барабанят по стъклото ми, търкалят се, като малки перлички и целуват земята. Толкова много хора с толкова много истини...Всеки носи и вярва в своята истина..., ...

LyudmilaStoyanova

Ensayos » Filosóficos

2024-05-23T20:08:48+03:00 785 1 3

Измислих те 🇧🇬

Измислих те,
от нищото те вдишах
и пулсът ти камбанен чух да тлее,
без име беше твоята усмивка,
но пусна корен в мен ...

LyudmilaStoyanova

Poesía » Otra

2024-05-22T18:32:40+03:00 760 4 5