6 jun 2024, 17:58

Отвъд суетата и амбицията- пътят към тук и сега.

  Prosa » Otros
775 4 3

 

Ненавиждам суетата, крещящата циничност в очите на хамстера, впримчил и последните си нервни окончания в колелото на "успеха". Успех, изтъргуван на дребно, на тъмно и гузно, но биещ се в гърди и изискващ признание... Болната амбиция е като жестока дресьорка на нашите чувства и емоции. Тя ги удря, за да я слушат, но един ден, когато вътре няма никой и душата е осакатена от многобройните претенции на Егото, тогава представлението ще се превърне в самоделна инквизиция. Защото проблемът на Цирка е, че никога нищо не му стига и не е достатъчно... Защото ние се научихме как да се бунтуваме и борим, да рушим и взривяваме, да печелим и да завоюваме, но малцина са тези, които се научиха да приемат... Защото в мига, в който приемем живота такъв, какъвто е, ще започнем и да му се наслаждаваме... без претенции, без очаквания... без далечни планове за бъдещето, което може въобще и да не дойде... Просто тук и сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Lyudmila Stoyanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е илюзия, и доста крайно. Иска се здраво дупе и дози непукизъм, за да живееш тук и сега в общество като нашето: лицемерно-хуманно. “Carpe diem.” Връщане към корена. 👍
  • Да познаеш себе си - това е тишина. Тишината на ручея в планината или на "езерото в стария парк"...
  • Чудесен анализ на себеоценка!💓

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...