Ненавиждам суетата, крещящата циничност в очите на хамстера, впримчил и последните си нервни окончания в колелото на "успеха". Успех, изтъргуван на дребно, на тъмно и гузно, но биещ се в гърди и изискващ признание... Болната амбиция е като жестока дресьорка на нашите чувства и емоции. Тя ги удря, за да я слушат, но един ден, когато вътре няма никой и душата е осакатена от многобройните претенции на Егото, тогава представлението ще се превърне в самоделна инквизиция. Защото проблемът на Цирка е, че никога нищо не му стига и не е достатъчно... Защото ние се научихме как да се бунтуваме и борим, да рушим и взривяваме, да печелим и да завоюваме, но малцина са тези, които се научиха да приемат... Защото в мига, в който приемем живота такъв, какъвто е, ще започнем и да му се наслаждаваме... без претенции, без очаквания... без далечни планове за бъдещето, което може въобще и да не дойде... Просто тук и сега!