Ей, човек! Човек ли си още?...
Какво ти стана? И защо стана? Защо се затри сам в себе си? Ей, че си... Самолюбието е лошо, раздалечава те от хората... Спомни си Нарцис.
Не се сърдя вече, преживях го. Тоест, сърдя се още, но се усмихвам като си спомня какво стана. Защо продължаваш да ме търсиш, престани... Не съм лъча светлина, който ти искаше. Разбра го, нали? Твоят лъч дойде, а ти още гледаш назад към тъмното. Внимавай да не получиш слънчев удар!
Имахме хубави дни, но ти ще имаш още милиони, както и аз. Недей да въздишаш по онзи начин... Толкова искам най-сетне да се радваш. Не си бяхме говорили от толкова време, защо пак ме потърси, защо пак ме накара да се чувствам зле?
Не ме разбирай погрешно. Но колкото и да сме добри, си влияем зле. Наистина, не те мисля за лош. И аз не съм лоша, както всички твърдят. Че то кой ли ме познава...
Зле си... стой си там, пази си щастието, и без това сега съм твърде далеч... Казваш, че в мислите сме близо. Бяхме, някога, когато всичко беше аромат на к ...