nadia.nanito
487 el resultado
Очакването е дете на чувството,
покълнало в земята на желанието
за честно и взаимно сбъдване
и жертва на разочарованието,
че няма обич, нито си разбран ...
  436 
да бъдеш топлина
и с поглед
като слънчев откос да пробиеш
подвижните пясъци на
времето ми ...
  419 
Ще седнем ли, Господи, с тебе на масата –
нали сме все хора, мъже и половина,
да разчупим парче хляб да нахраниме вярата
и кръвта да подсилим с поне чаша вино.
Молитвите, тях вече всички ги казах. ...
  345 
CV*
Обичам
въпреки всичко.
Знам,
че нямам право
на нищо. ...
  313 
В очите ми вълни се плискат.
Високи, бурни или пък кротки.
Затворник е морето.
И не иска
да срещне бряг. ...
  321 
Обади се.
Неспокойствието ми не може да отстъпи пред смирението. Крачи в тъмното по крайморските алеи, избягвайки светлия сноп на уличните лампи. Свеж въздух и дим от цигара на минувач. За миг притихва, забавя крачка и разширява ноздри. Не разпознава твоя аромат и продължава. Вятърът подритва стари ...
  448 
Какво се крие
в преходността на всеки миг.
В забравената тайна
да си жив.
В треви и стрък, поток ...
  294 
В залеза
на живота,
търсейки теб,
не спирам
да хвърлям ...
  364 
Зимата
подарява на пролетта
цъфнал скреж
по прозорците.
А тя ревнува ...
  382 
Не питай дали те обича.
Дори денят му да е бил повече от лош, мислите черни и настроението буреносно – той е там, до теб. С ласка, поглед, усмивка – макар и леко измъчена. Но присъства. Ще те попита за твоята болка, за твоя ден, за твоите мисли и настроения. И ще те стопли. По онзи любим за теб начи ...
  468 
Виждаш ли истината?
Онази бяла,
искряща мишена –
без очертания, без сянка.
Неудобна е. ...
  415 
дъждът от внимание
не докосва стича се
по хлъзгавия купол на представите
без да срещне нито един ръб
на съмнение ...
  915 
Невидима съм,
точно като ласките ти.
Без плът и кръв,
без начин на докосване.
Дори и стих не съм. ...
  369 
Умората в петък
копнее само
за твоята прегръдка.
Единствено ти
нежно я приласкаваш. ...
  381 
едно ребро
дадено назаем
не те прави
Господ
отдръпни ...
  418 
всяка жена
може да ти бъде
небе
не всяка –
покрив ...
  524 
Аз съм тук.
Сърцето ти закъснява.
Излишно се луташ
между сън и наяве.
И в двете присъствам ...
  384 
Oтказах се
да бъда достатъчна.
Непосилно е,
дори невъзможно.
Искам просто ...
  313 
Всяка една вълна
разстила върху мекия пясъчен бряг
дантелите на онези сватбени рокли,
никога облечени,
но обричащи ...
  323 
Прости ми, че не те целунах.
Тогава - някога, когато...
Смелостта достигна само твоята буза
и устните ми отлетяха.
Надеждата ми скри се сред звездите, ...
  304 
Затвори тази книга.
Нека историята в нея заспи,
а фразите ѝ се прегърнат
в тясното пространство на сключени страници
с въздишка на облекчение. ...
  350 
Щастието е контрабанда.
Болката е легална.
Животът е търговия
с илюзия за печалба.
Смъртта е кръчмарят, ...
  616 
Само онзи,
когото обичаш,
може да ти подари
самота.
  611 
Предусети идването ми.
Забеляза ме,
когато се появих.
Хоризонтът на очакванията ти
ме позна. ...
  327 
Донесе ми мълчание.
Постави го между нас.
Като камък е.
Тежи.
И мъкне след себе си ...
  259 
Думите му
се отпечатват на бузата ѝ.
Ръката му
ги следва понякога,
но не за да погали. ...
  450 
Тъгата ми,
щом те срещне
в меандрите на сърцето ми,
се усмихва.
След всичките ѝ ...
  385 
Искам,
да!
Много искам
нещо,
което си струва ...
  332 
В усмивката –
смях като звън
от куха консерва,
подгонена от вятъра
в някоя задънена улица. ...
  395 
Когато те няма,
обичам
да се въргалям,
гола,
в неоправеното ти легло ...
  323 
Да играем на криеница
не е вече толкова просто.
Да се открием с теб ни пречат
най-вече въпросите.
Не се доверяваме ...
  247 
Устните ми
рисуват върху твоите
дълги и лениви неделни следобеди
със забравени чаши,
пренебрегната храна, ...
  324 
Надявам се на утре,
сякаш е обещано.
Надявам се на едната истина
в думите на обещанието.
Надявам се на верността ...
  401 
пръсти полепнали
с нечия неизвестна любов
щастие
търкулнало се
изтървано ...
  241 
Крилете ни
са всъщност рани
от битките да бъдем себе си.
Перата ни
са всъщност белези ...
  537 
Недоверието има много лица -
все различни.
Предателството само едно -
твоето собствено.
  282 
Уморена ли си, стара приятелко?
Нека опрем гърбове.
Ще ни е по-лесно тогава
чуждата тежест да понесем.
Странно как сме направени – ...
  308 
Една ограда.
Нежеланието дори не я достига.
Несигурността се спира пред нея.
Желанието поглежда зад нея.
Търпението знае, че е само въпрос на време. ...
  238 
Морето в мен
прегръща небето в теб
в онази точка,
където погледът
минава отвъд ...
  363 
крещящата ми
за теб
същност
съм събрала
в неми стихове ...
  286 
Propuestas
: ??:??