29 mar 2017, 4:20

Стая сива

  Poesía
750 0 0

Сива стая, дори портретът - плачещ,

душевност, погубена във самотата,

история забравена – урокът плашещ.

Подът бос.Студена, прашна – земята.

 

Огледало със следи, едновремешни.

Пропукано, мръсно, без отражение.

Спомени, запаметени в него, безутешни.

Надеждата, загубена в неопределено време

 

Картина сива, стая погребана в мълчание.

Врата с ръждясал катинар и счупен ключ.

Влизането непосилно е, невъзможна за отваряне.

Душата обладана е, заместена от тъмен дух.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....