tsenka.garova (Ценка Гарова)

Бедлем 🇧🇬

От някои затвори не можеш да избягаш.
Там пазачите нямат очи и ядат
ириси с хищни пръсти.
Стените са от оризова хартия, а решетките –
от клонки на кипарис. ...

tsenka.garova

Poesía

2018-08-24T14:18:32+03:00 765

Black Hole Sun 🇧🇬

Тази вечер дишаш самота.
„Иска ли светът пророци?“ питаш.
Цялата тълпа ти отговори с „Да“.
Ти умееш повече да викаш.
Вчера само беше ти пророк ...

tsenka.garova

Poesía

2017-06-03T12:39:04+03:00 701 1

Препис 🇧🇬

Тебеширен залезът прокапва
върху облак захарен памук.
Животът – черно-бяла снимка.
Животът – огън, взет от друг.
Почистваш пролетни дървета ...

tsenka.garova

Poesía

2017-05-17T19:23:26+03:00 1.4K 6 9

Трагедия в три действия 🇧🇬

1.
Пейка в парк.
Страниците шумолят под десет пръста.
Изцапани с мастило мисли.
Непознати стъпки някъде наблизо. ...

tsenka.garova

Poesía » Verso libre, Otra

2017-05-15T00:14:56+03:00 799 1 2

Готика 🇧🇬

Не са дървета, а са хора, които със повехнали очи
умоляват те отново да пристъпиш към земята,
която безвъзвратно изостави.
Виждаш ги в съня си под покров от мрак и лунна светлина,
а шепотът им долита от дъното на бездна. ...

tsenka.garova

Poesía » Versos blancos, Otra

2017-02-07T20:14:19+02:00 1.3K 3

Път 🇧🇬

Има някаква особена лудост в това да станеш рано, много рано, обгърнат от мастилен мрак и босите ти крака да събудят задрямалата луна. Да нарамиш раздърпаната раница и да излезеш в режещия студ само с чифт туристически обувки между теб и земята.
Срещаш спътника си и тръгвате. Канелен горски прах пре ...

tsenka.garova

Ensayos » Personales

2016-12-15T11:06:46+02:00 1.3K

Копнеж 🇧🇬

На билото на планината няма вятър.
Няма болка, скръб и самота.
Не те тревожи тихият въпрос за смисъл
в една безкрайна светла синева.
Орлите се хранят със млади звезди, ...

tsenka.garova

Poesía » Otra

2016-12-13T07:49:37+02:00 1.1K 1 6

Приказка за скитника 🇧🇬

Повяхват онемели простори,
където слънцето се слива със земята.
Един скиталец глух прозореца затвори
и каза: „Искам аз от днес да бъда вятър!”
Бездомник стана той под всеки покрив, ...

tsenka.garova

Poesía » Filosófica, Otra

2016-12-11T14:56:56+02:00 766

Релси 🇧🇬

В тънък черен шлифер се загръщам.
Помръкват и очите ми от лед.
Последния си изгрев в този град прегръщам
и вдишвам от дима му сив и блед.
Горчи кафето ми, горчи покоят. ...

tsenka.garova

Poesía » Otra

2016-12-09T16:24:40+02:00 830 3

Реквием 🇧🇬

Попитай небосвода дали
има нужда от тревата,
когато плаче
и мирисът на петрикор
упоява звездите. ...

tsenka.garova

Poesía » Verso libre

2016-12-08T13:43:06+02:00 1.1K 1

Скица 🇧🇬

Той е непознатият от втория етаж.
Видях го днес да пуши пак на двора.
Самотата му е негов камуфлаж
и отблъсква всичките засмени хора.
Един художник със четка от дим, ...

tsenka.garova

Poesía » Otra

2016-12-07T14:26:09+02:00 1.1K 1 8

Nocturne 🇧🇬

Тази вечер улиците бяха празни.
Единствен пешеходец бе дъждът.
Сгърчен мрак, олющени фасади
и паваж, опръскан с капки полунощна кръв.
Уличните лампи бяха стражи - ...

tsenka.garova

Poesía

2016-12-06T07:50:56+02:00 1.1K 4 7