6 dic 2016, 7:50

Nocturne

  Poesía
1.1K 4 7

Тази вечер улиците бяха празни.

Единствен пешеходец бе дъждът.

Сгърчен мрак, олющени фасади

и паваж, опръскан с капки полунощна кръв.

 

Уличните лампи бяха стражи -

пазеха дървета от пожар,

а светът се отразяваше безстрастно

във небе, изцапано със вар.

 

Лунен лъч удари на паважа плесница.

Чифт тихи стъпки заридаха в нощта.

За 40 сребърника предал тишината

един черен шлифер разкъса дъжда.

 

Нарешетен чадър се огледа във локва,

предсмъртен писък разстреля нощта.

Закрещяха върбите във лудост, когато

в огън намериха своите листа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ценка Гарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...