Попитай небосвода дали
има нужда от тревата,
когато плаче
и мирисът на петрикор
упоява звездите.
Попитай краката си дали
искат да мачкат прах и
борови иглички и
порите ти да попиват смола.
Попитай душата си дали
е истинска или илюзорен
пламък на свещ във безкрая.
Попитай мъглата защо
крие пътя ти.
Попитай ме къде отивам.
Ще чуеш само тишината.
© Ценка Гарова Todos los derechos reservados