ValentinaMitova
245 el resultado
Навън е тъмно
И студено
И зимата
в душата ми наднича
И тихо е... ...
  527 
Рисувах сърчица
Със думи и дела
във дневника
на тоз живот
Рисувах със ръце ...
  178 
Днес се вгледах
във очите на дете –
езера,
кристално чисти и дълбоки!
Пълни с обич, ...
  180 
Не!
Не сме приятели!
И ...Да! Така е!
Приятелите...
са специално нещо! ...
  213 
горещо е
вятър гони полите ми
стъпвам сякаш върху жарава
спомени капят
за една стара ...
  178 
Злите езици говорят
Кой го е еня за злите езици?!
Те не говорят
Те удрят с камшици!
С бръсначи те режат! ...
  180 
Денят окъпан в слънчеви лъчи
роди се днес...
и роклята ми се стопи!
Превърна се във захарна дантела
На пеперуда танца проследих ...
  218 
Настигна ме във тъмното
По жицата,сякаш протегна ръка...
Много не те разбрах...
Пошепна слова,
сякаш... нещо искаше да ми кажеш ...
  211 
Като вещица, стара и зла,
в моето минало,
ровиш с костелива ръка...
В раните бъркаш!
Сол ми насипваш! ...
  140 
Когато теб те няма вече...
Когато,
ти си вече на небето...
За теб ще плачем ние със морето...
Аз - ...
  156 
Огедах се във капчица роса
през призмата й, аз света видях
и станах някак тиха и добра...
Огледах се във капчица роса...
и тебе там потърсих, ...
  235 
Tи пишеш, може би, прекрасно...
Избрал си думите добре...
И чувствата описал си понятно -
във всички свои стихове..
Ала...душата ти е гола! ...
  194 
Един прекрасен ден,
Аз зная
и моето сърце ще спре!
Ще кротне там, и ще откаже…
стрелките ...
  161 
Дали усмивката е истинска?
Дали са думите ти искрени?
Дали обичаш вярно?
Дали ме виждаш цялата?
Дали разбираш времето? ...
  378 
Тъй тихо заромоли...
май никой не разбра,
кога и заваля!.
Дойде за малко...
Уж , да напои земята, ...
  173 
Търсих те!
Чаках те!
Уморих се,
да те гадая!
Уморих се, ...
  230 
Беше слънчев, леко влажен, но красив есенен ден...
Беше уморена и раздразнителна – вероятно от болката, която изпитваше в глезена, а и от натрупаната умора.
Града неусетно се беше изпълнил със хора.
Докато преди, крачеше сама по тези просторни улици, между огромните сгради на офиси и жилищни блокове ...
  235  10 
Силен северен вятър повя...
блъсна се във пердета,
и вратата залости, май на шега,...
но от мен не успя пак да скрие,
писъмцето, ...
  164 
Днес,
косите ми са бели...
А лицето - набраздено
Сякаш вятърът по него,
с пирограф е писал ...
  430 
Когато
светът те притиска...
Kогато в морето от хора,
потъваш...
и глътката въздух е мъка, ...
  193 
Разказа "Луси" е базиран на отделни, реални, случки, синтезирани в едно. Имената не са реални.
Луси
1,2,3,4,5
1.
Гледаше езерото и очите й не се откъсваха от него… ...
  779  10 
Помълчах,
и изпратих луните безсънни-
нежно, грижливо,
c бистра росица
покрили гората ...
  185 
Сънувах какво ще сънувам
Ще притворя очи...
Ще сънувам топлия дъжд
и безкрайни полета от рози
Ще се къпя във аромати ...
  166 
Пътувам всеки ден
във този влак
Със непознатите
деля към бъдещето пътя си
Пътувам с хора непознати ...
  189 
Казват...
" Искам сам да избирам,
как да умирам!"
А кой Ви каза, че имате право
за друг да избирате? ...
  131 
Днес валяха звезди...
Хоризонта запалваха
После, мълчалива и тиха,
след себе си диря оставяха...
Хора-долу някъде, ...
  178 
Беше изтръпнала...можеше да чуе как сърцето и ускорено блъска в гърдите ...все по-бързо и по-бързо!!! Сетивата и бяха изострени, до такава степен, че можеше да чуе дори откъсването на лист от дърво и полета му към земята...
Очите и бяха фиксирани плътно върху звяра...
Изчака го, да се приближи доста ...
  671 
Направих грешки във живота
Живях го...
все за някой друг!
На другите
да им е лесно! ...
  620 
Ще те срещам отново,
но само в съня си!
Ще си говорим отново,
но само... за минали случки!
Ще се усмихваш отново, ...
  196 
Когато се засели в малкото блокче, на пазарната улица в китайският квартал, всички си мислеха, че е особен. Изглеждаше странно, старомодно облечен. Ясно беше, че не беше богат, но беше чист и изгладен до педантичност. Усмихваше се на всички и поздравяваше всеки от съседите си. Държеше им вратата на ...
  522  12 
Не ще подминат ме
и мен годините...
Ако от Господ ми е отредено,
и аз ще остарея -
като всеки друг... ...
  182 
Две дечица се бяха сбили...
Едното на четри – другото на около пет. Едното държало близалка – другото го блъснало( нарочно или не – никой не знае) ...
Детето изтървало близалката и надало кански рев! После се сдърпали и се сбили!
Майките , които до сега седяли на пейките с чашки кафе и цигара и слад ...
  715  18 
Вината не беше твоя
Беше моя
Аз, те виждах така, както исках...
Аз те чувах така, както исках...
Аз те разбирах така – както избирах! ...
  164 
Често си мисля
Къде си...
Къде ли и тебе животът отнесе...
Как го живя?
Намери ли щастие? ...
  450 
Чудя се,
дали пък да не яхна вятъра?
От слънчеви лъчи
да си завържа люлка
Дъха му, да ме понесе в ръцете си ...
  150 
Онзи ден, моя близка приятелка загуби своя, много близка.
Мислите ми към нея...пораждат написаното.
Казват,
рака не боли...
Всъщност, няма друга болка, като тази...от която "уж" ...
  225 
Кой, кой ли бе той "Архитекта"
Който стройл беше Дом,
и оставил бе Къща
Да бъде Дом,
на такива , ...
  155 
Там беше някога пълно с деца
Там беше някога пълно с живот
Там имаше майка една и баща...
Те виеха дом - гнездо
за техните малки, ...
  198 
Не сме приятели!
Не се познаваме
Дори на улицата да се сблъскаме -
Малшанс! Неволна среща! -
дори тогава, ...
  224 
Нощта отново ни покри
Изпра морето от цвета
Града остана само в светлини
Цветя, къщя, градини -
изпрани бяха от нощта, ...
  196 
Propuestas
: ??:??