Жар

горещо е

вятър гони полите ми

стъпвам сякаш върху жарава

спомени капят

за една стара

гореща драма

като огнени мравки

по тялото ми маршируват

птиците си мълчат

какво ли да кажат

в тази пещ

даже листо не помръдва

синьо бели

парижански чадъри

малка маса

с крака до фонтана

облекчение,

обещават

от тази

пламнала клада

тиха потна сълза

се плъзва в сандала

ледено макиято

мозъка замразява

лудостта потушава

и ме връща

претръпнала

пак до фонтана

Valentina Mitova

13/10/2022