ventzislav (Венцислав Йорданов)

В купето сме пак двама 🇧🇬

От прашния перон на тъмната гара
потегля вагонът сънлив.
А парата машинна небето обагря
във фигури чудни и малко плашливи.
През прозореца пейзажите ...

ventzislav

Poetry » Other

2010-07-17T11:44:45+03:00 1.1K

Самотната Луна 🇧🇬

Ела при самотната Луна,
където звездите чезнат
преди да се родят,
лудостта вилнее там,
в безмълвното море. ...

ventzislav

Poetry » Love

2008-02-11T15:32:58+02:00 1.5K

Една сълза 🇧🇬

Една сълза, поела мъката в безкрая,
една сълза - изгубена мечта.
Две сенки, разминали се в мрака,
премълчани думи, неизречна тъга.
Къде е той, къде е тя - ...

ventzislav

Poetry » Love

2007-11-13T09:29:53+02:00 1.4K 6

Лунно цвете 🇧🇬

на Мариана
Сънувах видение прекрасно,
сякаш някой потайно сътворил,
с коси като пролетни потоци,
очите й – утринни звезди. ...

ventzislav

Poetry

2007-09-13T09:24:01+03:00 1.4K 5

Сълза... ме връща при нея 🇧🇬

Свърши онзи миг предишен
и споменът за него - също,
самотно звездното небе
предишни спомени чертае.
И сълза на плачеща върба ...

ventzislav

Poetry

2006-05-26T16:32:35+03:00 1.4K 3

Очарование

ventzislav

Pictures

2006-05-25T07:44:19+03:00 2.2K 3

Лунна соната за теб

ventzislav

Collages

2005-09-14T10:06:33+03:00 3.4K 1

Родена от цветя

ventzislav

Collages

2005-08-06T13:02:30+03:00 3.8K 6

Телефонна любов

ventzislav

Collages

2005-08-02T09:11:31+03:00 3.8K 4

Тишина

ventzislav

Collages

2005-08-02T09:10:26+03:00 3.1K 1

Жената - птица 🇧🇬

ЖЕНАТА – ПТИЦА

Отново вали. Като през онова лято,когато дойде раздялата. Там, на мокрия асфалт, сред разкривените ламарини на две коли, лежеше ти и детето ти. Повече не го видя. Смътно помнеше сивото небе,захлупило земята. ...

ventzislav

Prose

2005-07-25T22:02:21+03:00 2.8K 3

Очите на паяка

ventzislav

Collages

2005-07-10T01:29:53+03:00 3.1K 2

Портрет на жена - Мариана

ventzislav

Collages

2005-07-02T23:19:12+03:00 3.3K 5

Лъжа в пламъци

ventzislav

Collages

2005-07-02T22:59:14+03:00 3.4K 5

Потънали тайни

ventzislav

Collages

2005-06-24T19:10:15+03:00 3.3K 1

Случаен миг 🇧🇬

Случаен миг, една сълза,
ехиден поглед , лъжовна страст,
раздвоени чувства, една мечта,
красиви думи, простота.
Един компютър, глобална връзка. ...

ventzislav

Poetry

2005-05-26T09:16:46+03:00 1.8K 1

Отивам си 🇧🇬

Отивам си след последната сълза.
Обида, неизречени слова .
Каде остана ти и споменът предишен?
Къде си ти, къде съм аз?
Два пламъка от домашното огнище. ...

ventzislav

Poetry

2005-05-26T00:18:53+03:00 1.6K 1

Прости ми 🇧🇬

"Прости ми" устата тихо продумва,
далеч надмогнала ранимото днес.
"Прости ми" и болката мигом изчезва
с утрото на новия ден.
А езикът в свади унесен - ...

ventzislav

Poetry

2005-05-14T04:49:21+03:00 2.1K 2

Ти и тя 🇧🇬

Ти и Тя - две перли от една корона.
Коя си ти, тъй-преходна, неповторима?
Да, твоето име е Жена -
в косите ти аз вплетох се.
И обсипа ме със звезден прах, ...

ventzislav

Poetry

2005-02-13T17:30:43+02:00 1.7K

ДА ПРОСТИШ 🇧🇬

Докога сърцето ти ще страда
от грешките на другите до теб,
а ти така ранима си и винаги
готова да простиш.
И по - красива си от цвете, ...

ventzislav

Poetry

2005-02-13T17:29:57+02:00 2.4K 6

А теб те няма 🇧🇬

В пламъка на свещта те търся
и гасне бавно пак нощта ,
а утрото е вече близо.
Побързай да си дойдеш у дома.
На масата кафето ти изстива ...

ventzislav

Poetry

2005-02-13T17:29:11+02:00 2.4K 4

Не мога да прегърна облаците 🇧🇬

Не мога да прегърна облаците,
нито да спра дъжда,
който те търси в спомените.
Думите се взривяват от болката
на своята неизказаност. ...

ventzislav

Poetry

2005-02-13T17:28:31+02:00 1.5K 1

Идва залезът на думите 🇧🇬

Идва залезът на думите,
зад които не остана нищо
освен вика на онова “Обичам те”,
което разкъса завесата на прозореца
и надникна в очите ми. ...

ventzislav

Poetry

2005-02-13T17:27:29+02:00 1.9K 4

Денят си ти 🇧🇬

Денят си ти.
Нощта съм аз.
Докосни ме.
Аз паля небето над теб
и искам да те потопя ...

ventzislav

Poetry

2005-02-13T17:26:42+02:00 2.1K 3