Сърцето е разкъсано от вените -
змии с отрова топла и червена.
Те пият моят светъл ден, и те
са алчно-хищни, като звяра в мене.
И все едно, че в пулса дисонансен ...
Когато над бездни призвездни излезне
зад облаци хрили, безкрила луна,
и спомен сред сенки бездомен изчезне,
тогава аз тръгвам към тебе, Жена!
Откривам те бяла, узряла и цяла ...
Ръми, ръми спокойно и студено.
Отдавна полунощния сигнал
получен е от мокрите антени.
Дори градът прилича на заспал.
И само вятър с хладна подигравка ...
Изящната магия на сълзите
- сърца на птици, паднали в простора
на твоите очи - за мен изплита
капан от болка. Давеща умора
са те за мен. Опитвам се да плувам ...
Две симетрични червени следи
стопяват се бавно, сгъстявайки мрака.
И скучни историйки с щемпел "преди",
неподвластни на разума, мисълта ми причакват.
И поели я здраво, я измъкват от мрака, ...
Самотен съм. Навън е мокро.
Небето неестествено тъмнее.
Небето се е вкопчило във покрива
на блока срещу мен. И то копнее
за малко топлина, но получава ...
