Весан
529 el resultado
След тази случка нещо се прекърши,
у рицаря. Той стана мрачен, груб.
За всяко нещо Ладика кореше.
Бе гневен, зъл, не знаеше що върши
във своя яд. А спомена за Дуб ...
  538 
Но много радост не е на добро!
В една ужасна нощ, когато буря
ломеше планината с грозен рев
и от небето, като из ведро
се лееше порой, вековни мури ...
  468 
* * *
Дълги дни изгаряше във треска,
дълги дни отчаяно се мята
Милохнев на прага на смъртта.
Често пъти в дървените фрески ...
  467 
* * *
Летяха дните. Цар Иван Асен
поиска от маджарския владетел
да му даде, като залог за мир,
да сключи брак, от бога осветен, ...
  426 
Така безгрижно дните си летяха
и често пъти буйната дружина
след страстен лов сред гъстите гори,
замръкваше под непозната стряха
и в щура веселба със старо вино ...
  558 
По времето на мъдрия ни цар,
преславен син на стария Асена,
край яките стени на Търновграда,
в болярски дом, род благороден, стар,
живееше красавица засмена ...
  753 
Ръцете се плъзгат и пръстите нежно
бедрото изваяно галят.
Тя тихо простенва. Във порив метежен
той дрехите бързо й сваля.
И в сладостна тръпка разтваря я леко. ...
  646  18 
Отекват токчетата глухо
сред бликащата тъмнина
от мръсни входове. Разруха.
Воня на гнила смет и мухъл
пълзи. Дълбока тишина ...
  732  12 
Тук всички играем някакви роли!
Скрити зад никове, драскаме в сайта,
споделяме болки, надежди, неволи,
усмивки, комплекси. В море килобайти
се давят душите. Виртуални лица ...
  610  10 
Поредния безличен ден.
Бюро, компютър, стол, цигара,
неон, вмирисан сутерен,
лавици, прах, класьори стари,
балатум с фигури в каре, ...
  595 
Хладната милувка на синьото величие,
заместила разплискания огън,
заместила изгарящата ласка
на слънчевата страст, отнема болката,
отнема топлината на потоците ...
  448 
По Созополския плаж, някъде към полунощ
се разхождаше самотен мъж, почти на петдесет,
бе невзрачен, свит и плах, но копнееше все още,
а в гърдите му туптеше с жар сърцето на поет.
С плясък уморен вълните приласкаваха брега ...
  611  11 
Вчера срещнах чудна дива!
Със походка похотлива,
грациозна, като котка,
абе, казвам ви, с Походка,
съвършена, елегантна, ...
  723 
Разтапящо бяло в горещия юли
от слънцето капе изгарящ нектар
и с цвят на презряла, натегнала дюля
се стича и влива във пясъка жар,
отпуснати, прашни, не трепват листата, ...
  841  11 
Живот ли! Не – гротеска!
Свистят спирачки резки,
а после - рев моторен,
и клаксон неуморно
във мозъка вибрира, ...
  524 
Дори и като бяхме млади,
не получавахме награди
от алчния, лукав лихвар,
заел ни шепа дни. По стар
тертип залъгваше ни той, ...
  731 
(допълнен вариант)
Край един дълбок поток
беше седнал стар Жабок
със зелени очила
и с провиснала лула. ...
  490 
Няма късна любов,
нито ранна такава!
Всеки, който готов
е на тази жарава
да изгаря докрай ...
  526 
Ето, вижте ги, те са! Омърляни, боси,
с ръце от асфалта по-груби и черни.
За кой ли път вече изричат въпроса;
„ – Да мия ли, бате?”. Прибират мизерни
стотинки и щедри псувни и закани, ...
  567 
Спирачките изскърцаха отчаяно,
асфалтът изсвистя под колелата.
Шофьорът се усмихваше замаян
на странното видение. Колата
пред него недоволно беше спряла. ...
  591 
В една невероятна зимна вечер
Румяна срещна Валентин в метрото.
Той бе неповторимо шик облечен,
висок и строен, и до болка "готин".
Усмивката му бе по детски топла, ...
  705 
"На манастира зад стените сини
се молеха две млади монахини,
че всяка в свойта тесничка килия,
се бореше със тежка орисия..."
В полузабравен женски манастир ...
  614 
Изящната магия на сълзите
- сърца на птици, паднали в простора
на твоите очи - за мен изплита
капан от болка. Давеща умора
са те за мен. Опитвам се да плувам ...
  746 
"Стадото си избра стопани,
с кавали - медени, с криваци - гъвкави,
пак обещават ли, обещават,
с протекли лиги за още мръвка...”
Маргарита Зидарова ...
  633 
Често те търся вътре в мене, Поете.
Понякога мислено с теб си говоря,
задавам въпроси, очаквам съвети,
дори, представи си, се хващам, че споря
понякога с тебе. Навярно защото ...
  688  13 
Защо така!
Красивото момиче
седи до мен, а аз като глупак
(а може би така е, не отричам)
седя унило, наблюдавам как ...
  571 
В безумието на нощта
се ражда новия живот,
на любовта очакван плод,
сам взел на любовта мощта.
На детство безметежно ...
  559 
В студеното безвремие на вакуума
се раждат милиардите слънца...
Със сигурност едно от тях, очаквано
за мене свети... Сред безброй сърца
едно за мен тупти, и ще разбие ...
  847  10 
Под тежкото небе на онзи край студен,
където слънчев лъч промъква се унило
сред мрачни лесове, пропити с лъх на тлен
и в горест, и печал дълбоко спотаили
легенди за любов, за мъст и изневяра, ...
  605 
Самотен съм. Навън е мокро.
Небето неестествено тъмнее.
Небето се е вкопчило във покрива
на блока срещу мен. И то копнее
за малко топлина, но получава ...
  805  13 
Той беше истински приятел
и бдеше с грижа всеотдайна
над мене. Даже и случайно
да бърках, даже и когато
грешах неволно, той отново ...
  1066  12 
по И. С. Тургенев
Под стар сайвант, в полуизгнила слама
угасва в треска крехката светица.
На тифуса изгарящия пламък
топи я бавно, като вощеница. ...
  1586 
О, Господи, как искам да избягам
от мрачния затвор на самотата!
От ляво все по-плашещо ме стяга
неясна болка...
Колко непознати ...
  581 
Дъждът и мокрия чадър
събраха стъпките ни в мрака.
И бях щастлив, и бях добър,
и бях изпълнен със очакване
да чуя тихичко; "Ела!"... ...
  608 
Честита Баба Марта на всички Откровенци!
Бъдете живи, здрави и слънчева потенция
в творбите ви да блика могъщо, изначално!
Прегръщам Ви и вярвам, че своята гениалност
магийно ще вплетете в любов и живо слово! ...
  3943  11 
Сърцето ми е гаснеща звезда,
разкъсана от своите лъчи.
То мълком търси спомен от следа
във хилядите дебнещи очи...
То търси... Но намира уморени, ...
  1515  17 
Казват "Блага дума
железни врата отваря",
но на тлъста сума
аз по-имам вяра!
  526 
И пак са там, самотни на финала,
към който се в очакване стремим,
за да открием всъщност, че изцяло
е подменен миманса. Тежък грим
прикрива изкривените черти ...
  717  10 
Е, прибрах се, но тебе те няма
и назрява в душата ми драма,
че отново ще бъда самотен,
че си само в мечтите ми, готина
и желана, но уви недостъпна... ...
  667 
Когато след време бруталния свят
постави в ръката ти тръпнеща ножа,
когато в сърцето промъкне се смрад,
когато от злоба да дишаш не можеш,
дано в този миг имаш шанс да съзреш ...
  587  12 
Propuestas
: ??:??